"Разбиване" в Театър 199 - Академика | образование, наука и култура

На 30-ти ноември от 19,30 часа Театър 199 „Валентин Стойчев” ще представи новата си премиера в копродукция с ДКТ „Иван Димов” – Хасково.
РАЗБИВАНЕ
от НИЙЛ ЛАБЮТ
превод ЛЮБОВ КОСТОВА
постановка СТАЙКО МУРДЖЕВ
сценография ОГНАНА СЕРАФИМОВА
музика ПЕТЪР ДУНДАКОВ
драматургичен консултант АНДРЕЙ ФИЛИПОВ
с участието на:
ХРИСТО ПЕТКОВ
ЛУИЗА ГРИГОРОВА
ДАМЯН ТЕНЕВ
АНАСТАСИЯ ЛЮТОВА
СТЕЛИАН НИКОЛОВ
•
НИЙЛ ЛАБЮТ – авторът, който не се страхува да разказва за нещата, за които съвременната драматургия се страхува да разказва.
•
НИЙЛ ЛАБЮТ е американски драматург, роден на 19.03.1963 г. в Детройт, Мичиган. Енигматичният автор отраства в гр. Спокан, щата Вашингтон, в семейство на шофьор на камион и рецепционистка в болница. Избира да следва в Бригамския университет в Прово, Юта. Там Лабют се присъединява към Църквата на Исус Христос на Светиите от последните дни – религиозно движение, наричано също Последователите на Книгата на Мормон.
Смятан за едни от най-талантливите студенти в колежа, той е поощрен да продължи образованието си по драматургия и специализира в Нюйоркския университет, а по-късно и в Кралската академия в Лондон. Завръщайки се от Европа, Лабют заснема филма „Мъжка компания“, който е отличен на Кинофестивала Сънданс, средище на всичко ново и оригинално в киноизкуството.
В пиесите си Нийл Лабют признава, че е повлиян от драматурзи като Д. Хеър и Д. Мамет. Той започва да третира все по-смущаващи за своето общество теми. Творбите му се отличават с жива, ритмична диалогичност; героите му, често брутални, поставят под обстрел възприятията на средната класа по въпроси свързани с основни ценностни понятия в американската култура. След края на премиерата на пиесата му „Мръсни думи по повод на обърканото ни време“ в Ню Йорк, един от зрителите не спира да крещи: „Този автор заслужава смърт!“.
Междувременно Лабют е низвергнат от Движението на Мормоните.
В момента драматургът работи в театър „Профайлз“ в Чикаго. Освен „Разбиване“, може би другата най-популярна негова пиеса е „На чисто“ – написана веднага след трагедията от 11 септември 2001 г. и разказваща за мъж и жена, които поради своето любовно рандеву в хотел се оказват не в офиса си когато самолетите се врязват в кулите, и които не могат да решат дали да не „изчезнат някъде, за да започнат нов живот“. През 2006 г. „На чисто“ има своята българска премиера в Театър 199. Други заглавия, постигнали подчертан успех за Лабют са: „Магистрала“, „Дебелата свиня“, „Бялата мацка“, „Новият завет“ и „Бесовете“.
•
СТАЙКО МУРДЖЕВ е роден на 09.05.1984 г. в гр. Смолян. Възпитаник е на школата на Ю. Огнянова в РДТ – „Николай Хайтов“. През 2009 г. завършва Режисура в НАТФИЗ „Кр. Сарафов“ в класа на проф. Пламен Марков. Още като студент се отличава с поредица силни постановки, а дипломният му спектакъл „Пухеният“ от М. Макдона влиза в репертоара на ДСТ – „Алеко Константинов“. Младият постановчик реализира свои проекти в драматичните театри в Пловдив, Сливен и Варна, в Театър „Българска армия“, Театър „София“, Международната театрална лаборатория „Леон Кац“. Сред заглавията, с които е свързано името му са: „Идиот“ по Ф. М. Достоевски, „Железният светилник“ по Д. Талев, „Когато гръм удари“ по П. Яворов, „Коварство и любов“ от Фр. Шилер, „Евгений Онегин“ по Ал. Пушкин, „Крал Лир“ от У. Шекспир, „Талантливият мистър Рипли“ от Ф. Наги, „Откат“ от З. Карабашлиев, „Дисни трилър“ от Ф. Ридли, „Любовта на Федра“ от С. Кейн, „Розенкранц и Гилденстерн – отмъщението“ и „Парис и другите“ по У. Шекспир.
Стайко Мурджев е носител на редица отличия, сред които: „Икар“ за изгряваща звезда, Наградата на публиката от фестивала „Нови европейски пиеси“ за спектакъла „Откат“ във Висбаден, Германия и Награда от Министерството на Културата на Република България за особен принос в културата.
•
Текст–Сянка.
Когато Сянката бъде по-голяма от тялото.
Когато е парализирано тялото, а Сянката буйства.
Когато Сянката не се ражда от светлината и не умира в мрака.
Kогато светлината умира поради Сянката и Сянката се ражда в тъмнината.
Когато Сянката се пресяга към теб, улавя те за яката на ризата и те заковава на място.
Текст–Война.
Понякога войната, винаги войната.
Понякога роден си на бойното поле.
Роден, за да удряш, блъскаш, разбиваш…
Глави, гръбнаци, челюсти…
Чрез крошета, телени кофи за смет, умивалници, стоманени огледала.
Понякога кървави ангели те призовават да се прибереш у дома
с тръбите на войнта, с химните на страха.
Но не можеш да се унесеш в сън от страх, че убитите от теб носят твоето лице.

Текст–Мъст.
Спира времето и небесата се отварят, за да те погълнат.
Чуваш само вселената, долавяш единствено воя на космоса.
И разбираш, непреодолимо съзнаваш, че ТОЙ ти се смее, че цялото си
внимание към теб е насочил, и се съдира от смях.
И взимаш решение.
И мъстиш радикално, умело, вълнуващо, неочаквано.
И сам не вярваш на очите си, невярващи какво вършат ръцете ти.
А ръцете често са уръдия, доказващи колко лесна е смъртта.

Текст-Радикализъм.
…Леко я примамваш надолу. Още малко по-нататък, с крак, едва-едва
я обръщаш, а после отпускаш завивките и си излизаш…
…Грабваш най-близката кофа за боклук, огромно телено чудовище,
вдигаш я над главата си и я стоварваш върху него…
…Когато касетофонът цопне във водата дочуваш само едно кратко
пукотене, като пукането от елекрическата крушка, чуваш как той ритва
един-два пъти във водата. И ако примижиш почти долавяш „адикия” –
светът, загубил равновесие…
СТАЙКО МУРДЖЕВ

•
На 2-ри декември от 19,30 часа Театър 199 „Валентин Стойчев” ще отбележи 10-годишнината от премиерата на

ПУХЕНИЯТ
от
МАРТИН МАКДОНА

превод
ИСКРА НИКОЛОВА

режисьор
ЯВОР ГЪРДЕВ

сценография
НИКОЛА ТОРОМАНОВ

музика
КАЛИН НИКОЛОВ

участват:

ПЕНКО ГОСПОДИНОВ, МИХАИЛ МУТАФОВ,
СТОЯН РАДЕВ, НИКОЛА МУТАФОВ и
ИОАННА-МИКАЕЛА ДИМИТРОВА

•
МАРТИН МАКДОНА е роден през 1967 г. в Лондон, Англия. Няколко години по-рано родителите му се изселват от графство Голуей, Ейре за да търсят работа в британската столица. Бащата работи като строител, а майката като чистачка. Мартин и по-големият му брат Джон прекарват ваканциите си при роднини в западна Ирландия. Суровият морски климат и сърцатите, но груби и често ексцентрични жители на областта, оставят дълбока следа в сърцата на момчетата. В Лондон те са записани в строго католическо училище, където са считани за сериозни пакостници. Първо Джон, а после и Мартин го напускат и решават да станат писатели.
Мартин Макдона започва да прави впечатление със своята драматургия в началото на 90-те, когато само за една година (през 1994-та) написва седем пиеси!
През 1996 г. е удостоен с Наградата на съюза на британските критици за най-обещаващ млад драматург.
Макдона става широко известен с две драматургични трилогии, първата включва „Кралица на красотата в Лийнан” (1996), „Череп в Конемара” (1997) и „Самотният Запад” (1997). А втората – „Куцльото от Инишмаан” (1997), „Лейтенантът от Инишмор” (2001) и „Семейство Банши от Инишиър”, която авторът отказва да бъде поставена, като твърди, че „не струва”.
Първата „неирландска” пиеса на Мартин Макдона е „Пухеният”, вероятно написана през 1997 г. Той упорито работи над нейни редакции до 2003 г., когато е първата й премиера в британския Национален театър.
През май 2010 г. в Ню Йорк се появява последната му засега пиеса „Ръкомахане в Спокан”, реализирана и в България под брилянтната режисура на Явор Гърдев.

•
ЯВОР ГЪРДЕВ е роден през 1972 г. в София. Той може да бъде определен като Ренесансов човек и за нас, неговите съвременници, е богатство, че работи толкова активно и в България. Освен това, той е светъл човек и Театър 199 „Валентин Стойчев” има огромния късмет, че Явор желае да работи в нашето пространство.
Явор Гърдев завършва театрална режисура в НАТФИЗ през 1998 г., в класа на проф. Иван Добчев
Специализира, преподава и поставя в чужбина – в САЩ, Германия, Великобритания, Русия.
Има множество видеопроекти, изложби, хепънинги, пърформанси. Автор е на един от най-успешните български филми през последните десетилетия – „Дзифт”, който му донася изключително престижни международни кино награди.
Явор Гърдев е постановчик на над 30 драматургични заглавия. В нашия театър те са: „Живот х 3” от Я. Реза (2003), „Пиесата за бебето” от Е. Олби (2005), „Старицата от Калкута” от Х. Левин (2007) и новата му версия на „Пухеният” от М. Макдона. Той е носител на всички най-големи награди у нас, като за свои постановки два пъти получава ИКАР и четири пъти АСКЕЕР.

•
НА ПУХ И ПРАХ

Яка музика. Ярко осветено помещение за разпит. Бюро с купчина папки. ПУХЕНИЯТ започва с трясък! Ако не беше пиеса, а сън, може би щеше да бъде такъв: Вървиш. Все по-навътре и по-надълбоко в митична гора. Изведнъж се препъваш в нещо. Ковчеже! Ковчежето – дървено, тъмно, с надпис: ”Човешката тайна”. Но къде е ключето? Предстои приключение. Обикаляш земята надлъж и нашир. Тибет, Тимбукту, Лос Анджелис, Дъблин. Надничаш в прозорци и книги, и в Гугъл. Осъзнаваш – светът е зловещ. С акваланг в морето се спускаш, летиш с дирижабъл. Пътуваш във времето също. И срещаш крале, философи, покойници, влюбени, питаш пророци за златния ключ. Накрая попадаш в своето детство. Там, под възглавка от приказки мрачни, напипваш… ключе. Отключваш ковчежето, бавно капака повдигаш. А вътре – човешката тайна, наречена просто: ВЪОБРАЖЕНИЕ.

ПУХЕНИЯТ е свят не насън, не наяве, а ”натеатър”, светът сега. Едновременно човешки… и кошмарен. ПУХЕНИЯТ завършва с трясък!