Евелина Гечева
Стотици гневни мнения предизвика поредният малък гаф с архонта-евродепутат и първопроходец на чалгарството Слави Бинев. Почти всички те до момента са на артисти и хора от културното поприще.
Комисията обаче е и за медии. Медиите засега си траят. Само тиражират това, което артистите казват. Само неколцина се осмелиха да напишат нещо в качеството си на журналисти. Няма СБЖ, няма издателски съюзи, няма черноризци, а храбри пък хептен няма.
Защо така, колеги?
Мълчанието в някои случаи може да е злато, но в други си е срам за професията. И като казвам срам, имам предвид не само днешния случай, а всичките тези години, в които мълчанието беше позлатявано или поне осребрявано подобаващо.
В резултат от това имаме следната ситуация: в парламента няма човек освен ветерана Стефан Данаилов, който да е подходящ за шеф на комисията по култура и медии. Нямаме!
Освен това никой културен деец не иска да става депутат, освен неколцина недоразумения с гъдулки и акордеони от близкото минало. Никой образован човек не иска да се занимава с политика. Никой от тях и премиер не иска да става, добре че му се помолихме пак на Бойко, та стана. Скоро никой и българин няма да иска да бъде.
В резултат от това мълчание или както щете го наречете, имаме прост народ.
Прост!
Прост!
Прост!
Затова избира прости политици. Затова и го управляват просташки.
Само че народът не е виновен. Виновни са онези, които възпитават вкусове и отглеждат манталитет. Тоест, медиите.
Артистите по-свободни ли са от журналистите? Или по-независими финансово? Или повече разбират от държавно управление? Ще кажете, че на тях не им пука, а журналистите са зависими от собствениците на медиите. Да, давам си сметка, че КОЙ страхува и медиите. Но е срам това мълчание. Голям срам.

1 декември, 2014 19:03 | 

Теми:
Facebook
Twitter
Google+


Facebook
Twitter
Google+