Здравка Евтимова: Не смятам, че има криза на духовността

Здравка Евтимова е българска писателка и преводачка на англоезична фантастика и сериозна белетристика. Здравка Евтимова е родена на 24 юли 1959 г. гр. Перник. Завършва английска филология във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ (1985). Автор на кратки разкази, публикувани в 30 страни от света, носител на национални и международни награди, представител на най-новата българска литература. Нейни романи са публикувани в България и САЩ

–Госпожо Евтимова, има ли според Вас дефиниция за успех, без значение в коя сфера? Кой човек е успял в днешно време?

– Да, има такава дефиниция. Успех е, когато чрез действията си човек е изтрил болката, измъчваща друго човешко същество; донесъл е здраве и спокойствие в стая, където по-рано са страдали. Когато е накарал хората да повярват в силата си и от инертна купчина мускули, ги е превърнал в човешки същества с достойнство. В крайна сметка успех е, когато си спомнят с благодарност за тебе, когато името ти струва нещо, защото си заложил с кръвта си, с нервите си, своето име в пътя на човечеството към човечността. Само когато думата „успех“ е синоним на човешко щастие – не твоето лично, а щастието на цялата общност – само тогава успехът е истински. Той е не твой личен, той е на хората, за които си давал себе си.

– Тези дни много нашумя протестът срещу избирането на Слави Бинев за председател на парламентарната комисия по култура. Каква е Вашата прогноза за изхода от тази ситуация?

– Слави Бинев сам по себе си не представлява опасност. Опасното е, че докато в България царят отношения на безотговорност към хората, определящи себе си като български граждани, когато личен напредък се постига чрез измами, злоупотреба с влияние, тарикатщина и раболепие, когато живеем в атмосфера, където законът е в сила само за хора без връзки – тогава винаги ще се намери друг Слави Бинев. Можем обаче да бъдем сигурни, че винаги ще има хора, които ще се вдигат срещу подобна наглост, доказвайки че България не е пустиня на духа. Че в България освен кучешки тении и бездомни кучета, живеят хора.

– Кое е по-тревожно: начинът, по който се управлява културата или отношението на обществото към нея?

– Когато на човека не достигат парите за хляба, за операцията на детето, за топлина в студената зима, когато спи с четири юргана и стои облечен с яке шал денем в стаята си , едва ли му е до култура.В тая светлина е изключително важно управлението на страната да бъде рационално, по-мъдро и на първо – да отговори на болезнено острата необходимост: да се отърсим от корупцията. Убедена съм, че когато икономиката заработи, управлението на културата ще бъде на съвсем различно ниво и ще се радваме на други резултати. Затова нека се съсредоточим върху икономическите механизми и социалното им проекции, нека да отразяваме правдиво онова, което се случва с нас, и да заявим открито позицията си. Само по този начина ще подпомогнем и управлението на културата, и ще накараме хората да се интересуват от постиженията на хората, работещи във всички области на културата.

– Какво най-много Ви дразни в българския манталитет?

– Склонността към предателство. Предателят е протоплазма, която по заряд и потенциал се изравнява с тези на кучешката тения. Предателят е в състояние само да смуче, да поглъща, разрушава и убива. Не е по силите му да постигне друго. Нима не разбира, че предателството заличава и самия него?

– Вие сте сред малцината ни писатели, които често пишат направо на чужд език, а творбите, създадени по този начин, дори печелят награди. Трудно ли е това създаване?

– Във всеки случай е далеч по-малко щастливо от писането на български език. Българският език е създаден за разкази – всяка дума в него е пътека към някаква история, вход в пространство, където можеш да срещнеш всичко – истина, лъжа, смелост, подлост и подвиг. Всяка дума е хилядолетие, което нахлува и остава в стиховете и разказите ни. На чужд език това рядко се случва. Няма я радостта. Да, историята я има, но на български думите тичат, смеят се, плачат, връхлитат, изпълват въздух и вода, земя и небо, звяр и природа. Те, думите на майките ни, на бащите и дедите ни, на поетите и писателите, които са ни давали кураж и подкрепа – те раждат хора и пътища. На чуждия език ровя и търся изрази, не чувам гласовете на хората в разказа. Това ми се случва само на български. За мене българският език е език на радостта.

– Имате ли любимо време за писане?

– Да.Нощем.

– За какво мечтаете?

– За деня, когато учени ще изобретят лекарства срещу страшни болести. За деня, когато всички деца по света ще бъдат нахранени, за всяко едно ще има мирно небе и родители – мама и татко – които да го водят в голямо и светло училище, и го прибират в уютен, пълен с доброта дом.

– Оптимист ли сте за българската духовност?

– Повече от оптимист съм. Вярвам че в крайна сметка унижението ражда протест, че унизените рано или късно побеждават. Ние сме орисани да живеем трудно и трудно да побеждаваме. Трудно преодоляваме най-малките пречки, но горко на тоя, който ги е издигнал пред нас. Ще го пречупим. Има гордост в нас, корава кост, корава кръв. Затова няма да се дадем. От най-черния ден ще излезем, от най-горчивата кора хляб ще направим сила. Ще има добри хора в България. Утре ще бъдат много повече.

– Смятате ли, че има криза на духовността и в световен мащаб?

– Не смятам, че има криза на духовността. Според мене макар че човечеството живее в лъжи, измами, подлост, разврат, въпреки всичко избира да създава приказки, в които доброто и справедливостта побеждават. Безименни поети на различни народи са родили безсмъртни саги за чиста и светла любов – тях хората четат на децата си. Винаги ще има опасност от крушение на духовността, от спадове и провали, но тази дълги нощи никога няма да завладеят човечеството. Кълновете на добротата, стремежът към светлина и справедливост ще оцеляват и след най-смъртоносния мраз. Семената на почтеността и достойнството ще покълват и ще дават плод. Затова човечеството обича легендите си за смелите, за честните, за влюбените. И те са издигнати далеч над пошлостта, разгула, предателството. Затова и ще има човечество – младите умове и сърца навеки ще възраждат мечтата за правда, светлина и свобода.