На Бъдни вечер прекадяваме трапезата

23 декември, 2014 16:30 | Денят | Няма коментари

Бъдни вечер винаги се свързва с празнична трапеза, на която има постни ястия, колкото повече са те, толкова по-богата ще е годината. Обредният хляб трябва да е украсен пластично – от тестото се оформят купните на нивата и домашните животни. Вечерята започва с прекадяването на трапезата, стаите, оборите и градината, за да се прогонят злите духове. Елхата със запалените свещи символизира този обред. Основните цветове на украсата й са червено, жълто, златно – цветовете на слънцето и на огъня, а запалените свещи са като искрици от горящия бъдник. На Бъдни вечер свършват четиридесетдневните, Коледни или Рождественски пости, които са започнали на 15 ноември на Коледни заговезни.

Пeкат се 3 вида обредни хлябове: хляб, посветен на коледния празник – овален, с пластична украса от тесто – с кръст и кръг, със сребърна, а в миналото със златна пара за късмет; хляб, посветен на стопанството – с богата украса, с елементи, символизиращи труда на селянина; хлябове за коледарите – вити, превити краваи, набодени с чемшир, здравец, бръшлян. За малките момчета – те са кръгли с дупка в средата или във формата на подкова, а за момичетата са като осморки (кукли).

Важна роля за празника играе бъдникът – пън от плодовито дърво, който традиционно гори цяла нощ на 24 срещу 25 декември в огнището, за да се помогне на раждането на новото слънце, на новия Бог, да му даде енергия и светлина. По това как гори бъдникът, се гадае за плодородието през новата година.

Според вековните традиции на трапезата трябва да има 7, 9 или 11 постни ястия, т.е. броят им непременно да е нечетно число. Стремежът е вечерята да се започне по-рано, за да узряват по-рано житата. Трапезата се прекадява с тамян от най-възрастния мъж или жена. Най-възрастният мъж в семейството разчупва хляба и раздава по едно парче. На късметлията се пада парчето със сребърната пара.

Трапезата не се вдига и не се почиства. От всички ястия и храни се оставя по малко през цялата нощ за починалите