Веселин Тодоров: Трудно може да се намери алтернатива на четенето

Веселин Тодоров е роден през 1965 г. Той е магистър по информатика от СУ „ Св. Климент Охридски“. Член е на УС на Асоциация за хармонизация на правото и член на УС на БАИТ (Българска асоциация за информационни технологии). Между 2001 и 2007 г. е бил член на УС на асоциация „Българска книга“, а наскоро бе избран за неин председател. Веселин Тодоров е изпълнителен директор на издателство „Сиела“ от 1998 г. досега.

– Г-н Тодоров, необходимо ли е да се намали данъкът върху книгите в България, както е в повечето страни от Европейския съюз ?

– Вероятно и много други браншове за много други стоки и услуги биха претендирали за намаляване на ДДС, но мисля, че е по-специален случаят специално за книгите. Така, както театрите са освободени от ДДС в България, има логика и някои културни продукти, каквато е книгата, да бъдат освободени и целта съвсем не е някой да печели повече или да избягва данъчното облагане, а за да се насърчи и българската култура, но най-вече да се насърчат, особено младите хора, да четат повече. Това е начинът, по който се образоват, начинът, по който се предава по-голямата информация от хиляди години. Трудно може да се намери алтернатива на четенето. Така че неслучайно европейските страни, а и не само членовете на ЕС, но и почти всички европейски страни, включително Русия, Сърбия и така нататък, които са извън ЕС, са намалили ДДС. Дори държави като Великобритания, която може да се каже съвсем спокойно, че владее световния пазар в четенето, английският е най-разпространеният език, има нулева ставка. Тоест не намалена, просто ДДС е 0. Разбира се, има някакви възражения, най-често от страна на Министерство на финансите, че нямат административен капацитет да управляват диференцирана ставка, което според мен е пресилено. Факт е, че има доставки и услуги, които са освободени, или такива като туризма с редуцирана ставка. Така че административен капацитет със сигурност има и със сигурност щетите за бюджета няма да са толкова големи, колкото някои се опитват да представят. Със сигурност евентуалното намаляване на ДДС върху книгите не е аргумент да се намали ДДС-то върху всички храни или върху битовите уреди, или върху какви ли не други стоки и услуги, които увеличават страха на Министерство на финансите, че едва ли не всеки ще поиска след книгите намалена ставка.

– Намаляването на данъка върху книгите би ли довело до по-ниската им цена в книжарниците?

– Абсолютно сигурно. Да, и това е някаква спекулация – дали издателите няма да започнат да печелят повече. Книгоиздаването е много конкурентен бизнес. Над 300 са фирмите, които като основна дейност имат книгоиздаване, няма държавни книгоиздателства. Така че един от малкото 100% частни бизнеси и като производство, и като търговия в смисъл на книжарски вериги и на отделни независими книжарници. След подобна промяна, осъществена в Швеция, където са направили също подобна нулева ставка на книгите, това се случи преди 6 или 7 години, четенето и купуването на книги се е увеличило с около 30%. Дори от гледна точка на бюджета на практика приходите не са намалели в Швеция поради увеличените приходи от другите данъци, данъкът от печалбата и другите корпоративни данъци на издателствата. Не трябва непрекъснато да се фокусираме върху фискалната страна. Наистина е важно да се насърчава четенето, да се чете повече българска литература. В никакъв случай нямаме претенции, разбира се, да правим разлика между българска и вносна. ДДС трябва да се намали или да се мисли за нулева ставка, ако е толкова сложно да бъде подобна на туризма или пък на механизма за театрите, където доставките са необлагаеми, но мисля, че не се ползва данъчен кредит срещу това. Този механизъм и този модел съществуваше до преди 5-6 години за учебниците в България. За съжаление и там беше отменено. Тоест дори за това, което е специално за децата, специално за тяхното образование, и там беше отменен този механизъм и сега абсолютно всички книги в България се облагат с общата ставка на всички останали стоки.
– До каква степен обаче търсенето на книги се определя от цената – тя ли е ключова или по-скоро навиците за четене, интересът към четенето?

– Със сигурност едно такова действие ще предизвика голям интерес и ще подбуди по-голямо купуване и съответно по-голямо четене на книги. Не може да разчитаме, разбира се, само на ДДС. Много други неща трябва да се направят. Всички европейски страни например насърчават и субсидират издаването на тяхната литература в чужбина. Ние като бранш в никакъв случай нямаме претенции, даже нямаме желание да има субсидии за бизнеса, той е частен и трябва да си се самофинансира и да си се справя сам с трудностите. Когато става въпрос за културна програма, за културна експанзия, дори да го наречем, това няма как да стане чисто пазарно, доколкото българските издателства работят на българския пазар. Факт е, че Турция, Гърция, Сърбия, Румъния, на последния Панаир на книгата Румъния беше фокусна страна през декември с много сериозно присъствие, инвестират много средства за тяхната литература в чужбина, включително инвестират много средства в България за издаване на техните книги. Това го правят дори огромни литератури, огромни езици като Франция и френският език, които също субсидират издаването на френска литература, включително и в България. Така че има много неща, които могат да се направят и те в никакъв случай не са субсидия за бизнес. Те са действия за налагане, за популяризиране на българската култура и в България, разбира се, но и по света. Това би могло и да помогне на повече български автори да отделят време и повече усилия за писане, защото не е лесно да се издържаш само с писане и издаване в България. Това наистина би могло да доведе до световни бестселъри. Това, което можем да видим в скандинавските страни, е, че там много често издаването на една книга води и до субсидии за превеждането на английски, френски и немски език. Факт е, че в момента световните бестселъри, специално в криминалната литература, са от Швеция и Норвегия например.

– Как стоят нещата при българските автори? Произведенията им превеждат ли се на чужди езици, изобщо в чужбина издават ли се български книги, какъв е техният брой?

– За съжаление доста инцидента практика е. От време на време, но наистина без последователна програма, просто на конкретен казус Министерство на културата субсидира някои издания. Някои български издателства също финансират превод, естествено на по-големите езици (на испански, на френски или на немски) на свои успешни автори в България и в някои случаи това е финансово успешно начинание, но са много инцидентни тези случаи и става въпрос само за не повече от десетина най-популярни български писатели, които имат свои издания. Много успешно Захари Карабашлиев издаде в САЩ своя бестселър „18% сиво“. Разбира се, има такива примери – Георги Господинов и Алекс Попов, които са издавани на 5-6 езика, но за съжаление много инцидентно. Някой път само преводът и отпечатването на някакъв тираж, на 500-1000 бройки, не са достатъчни и за популяризиране на културата, и за мотивиране на съответния писател да влага повече, по-голяма част от своето време. Наистина и в нашата класика, ако се върнем назад, и Йордан Йовков, и Иван Вазов не са се издържали само с писане. И те са работили, включително и държавна работа, но се надяваме все повече да има български писатели днес, които да се издържат, и които да вършат основно своята писателска работа, а не да трябва да работят, каквото могат друго, за да се издържат, а в свободните си дни и часове да пишат своите бестселъри.

– Ставаме свидетели на все по-масовото навлизане на електронните четци в нашето

– Трудно може да се отчете в момента някакъв негативен ефект. През 2014 година нашата статистика, която претендираме да е доста точна, показва 7,5% ръст в стойност. Трудно е да го изчислим в количества книги, но 7,5% ръст в продажбите е според нас един много добър резултат. Може би няма толкова негативен ефект, по-скоро популяризира четенето и на хартиени книги. Фактът, че и в САЩ ръстът на продажби на електронни книги спря и даже може да се каже, че намалява като процент от общите продажби.

Източник: Агенция „Фокус“

Снимка: Дарик