Литературен Резонанс в галерия „Резонанс“ с Мария Донева

19 февруари, 2015 11:04 | PR сфера, Книги, Свободно време | Няма коментари

Литературен Резонанс в галерия „Резонанс“ с Мария Донева

Галерия Резонанс започва поредицата от срещи наречени ЛИТЕРАТУРЕН РЕЗОНАНС. В годините напред в галерийното пространство ще бъдат представени български и чуждестранни писатели и поети. Първият автор, който ще се срещне с Вас е Мария Донева.

Мария Донева е автор на книгите „Очи за красотата“, „Сбогом на читателя“, „Празнината меГу нас“ (Охрид), „Има страшно“, „50 години старозагорско куклено изкуство“, „Прикоткване на смисъла“, „Меко слънце“, „Магазин за обли камъчета“, „Перце от дим“, „Заекът и неговата мечта“, „Шепа лъскави череши“, „Чисти стихотворения”. Работи в Постоянния театър към Държавна психиатрична болница „Д-р Георги Кисьов“ – Раднево и е драматург в Драматичен театър „Гео Милев“ – Стара Загора.

За „Чисти стихотворения”:

Марин Бодаков: Поетиката на Мария Донева продължава да се развива – майстор на яркия любовен акварел, тя навлиза в интимната графика. Живописните двойни портрети се превръщат в автопортрет за двама. Творбите продължават да са звънки, но тяхната сладост звучи отдалеч, все по-приглушено. Стихотворенията носят утеха – само с тях няма да се разделим след толкова други раздели. Сигурен съм, че Валери Петров се усмихва на тази книга, докато я прелиства (вж. „Довиждане”).

Емилия Найденова: Не се учудих, когато видях залата препълнена. Харесва ми да виждам хора на различни възрасти по тези премиери – от бебета, сгушени в скутовете на своите майки до хора, чиито коси са напълно побелели.  Харесвам и това, което прави Мария на представянията си – рецитира! Да, рецитира стиховете си, не чете, импровизира, играе! Непринудена е, неизмислена, освободена. Като дете, на което предстои да каже първото стихче, което е научило. Като майка, която чете на своето дете . Като жена, която може да се открие и скрие в поезията във всеки един етап от живота си. И да го направи с лекота…

Мира Балдаранова: Скъпоценно бижу за българската поезия и за нашия град е Мария. Свръхсетивна, крехка, огледална като капчица медна роса. Поглеждаш и виждаш безброй отражения и настроения. Няма друга като нея. Ако си близо, можеш да забележиш как трепти и играе с вятъра като стръкче трева или есенен лист на дърво. През цялото време. Ето това мога да кажа за нейните чисти стихотворения. Трудно е да се говори за поезия. Тя се чете.

Стихнали спокойни сенки.
Залез, разтопен в позлата.
Спомени. Мечти стаени.
Лястовици над вода.
Мислите пристъпват бавно
по баира на тъгата
като зърнати далече
млечни сънени стада.

Повече информация можете да намерите ТУК.

Подкрепете ни

Сподели   Facebook  Twitter  Google+

Още по темата