Методи Тодоров: В Европа е немислимо да си в планината без застраховка

21 февруари, 2015 09:00 | Гост, Денят | Няма коментари

Методи Тодоров от 40 г. е инструктор по планинско спасяване и инструктор по обучение на спасителни кучета към Планинската спасителна служба (ПСС) при БЧК. Срещаме се с него по повод изгубените и намерени в началото на февруари в Рила трима младежи.

– За пореден път имаше инцидент в Рила, който задейства Планинската спасителна служба. Какво трябва да знае всеки, тръгнал към планината?
– Да се съобрази с физическите си възможности и да не тръгва без планинска застраховка. Тя е изключително важна и икономически изгодна, защото внася сигурност и спокойствие. В България е препоръчителна, а не задължителна, макар отдавна да е вляза в практиката на планинските държави. В Европа е немислимо да практикуваш ски, алпинизъм, сноуборд, парапланеризъм, планински велосипед, туризъм без застраховка. Ако нямате застраховка, разходите по спасителните операции се плащат в брой. Застраховка за около 30 лв. на година покрива разходи до 1000 лв. Например нещастен случай в планината е 557 лв., а транспортът – 160 лв.

– Вашият труд не се заплаща. За какво са тези пари?
– Цените на различните спасителни операции са определени със списък през 2000 г. Всяко действие, всяка спасителна операция има своите разходи – предварителна готовност, консумативи, горива, обучение и т. н., и пострадалият, който предизвиква тези действия, следва да поеме и разходите по тях. Трудът на планинския спасител – оказване на долекарска помощ на мястото на нещастието, обикновено при сложни теренни и метеорологични условия, транспортиране със специализирани спасителни съоръжения и предаване на пострадалия там, където се извършва медицинска спешна помощ, не се заплаща.

– Кога се задейства Планинската спасителна служба?
– При всички случаи, когато става въпрос за живота на хората. Бедстващият или неговите близки просто трябва да подадат сигнал – най-лесно е на 112, но може и на номерата на ПСС 088 1470 и 02/963 2000

– Какво трябва да правим, ако сме замръзнали?
– Не разтривайте и не масажирайте измръзналите си крайници – това довежда до усложняване на положението, защото така се вкарва студена кръв към сърцето. При по-тежки измръзвания основно правило е да се намери възможност пострадалият да бъде изолиран от студа, да се потърси помощта на ПСС и до пристигането на спасителите да се изпълняват указанията им.

Яна ИВАНОВА