Според народните вярвания и поверия Тодоровден има много имена и съответно много ритуали. Първият се нарича Малка сватба. По традиция гостите от голямата сватба ходят на посещение на младата булка, която се е омъжила през изминалата година. Те трябва да носят краваи и дарове на младото семейство за здраве, дълголетие и потомство.
Друга традиция, наречена Конски великден, се свързва със здравето на конете. Според преданието на този ден св. Тодор забил копието (маждрака) си в земята, вързал за него коня и отишъл при Бог да моли за лято. Св. Тодор носил лятото зад гърба си. Зад него остават и трудните дни, въртоглави и луди. Култът на св. Тодор като покровител на конете е широко разпространен в българските земи и в иконографията. Светецът е представен като ездач на бял кон и змееборец. С тази традиция се свързва и просенето за лято.
Всички обичаи на този ден се изпълняват за здравето на конете и на хората. Месят се два хляба “ Св. Петка“ и „Св. Тудур“. Украсяват се с фигурки на кончета или конска глава. Освещават се в църквата. Раздава се на близки и съседи, слага се в зобта на конете.
В крайна сметка най-разпространен е имения ден на Тодор, Тодорка, Теодор, Теодора, Тотьо, Тошка, Тотка.

27 февруари, 2015 09:00 | 

Теми:
Facebook
Twitter
Google+


Facebook
Twitter
Google+