Здравко Митков: Очакваме национални приоритети в областта на изкуствата

Здравко Митков е директор на Сатиричен театър „Алеко Константинов“ от 2013 година. Завършил е в НАТФИЗ „Театрална режисура“ и в СУ „Св. Климент Охридски“ Българска филология. Работил е в Театър „София“; Младежки театър, София; Театър „Б.Дановски“, Перник; Театър „К.Величков“, Пазарджик и Народен театър, София. Бил е професор, зам.-ректор и ректор на НАТФИЗ. Прави преводи от руски и английски език. Има множество драматизации („Дон Кихот“ по Сервантес и Булгаков; „Аристофания“ по Аристофан) и публикации („Проблеми на вербалните средства в контекста на съвременния театър“, „Любен Гройс – едно вдъхновение за днес“, „Авторазпит“ и много други). Отличаван с престижни награди, сред които са „Аскеер 2000“ и Награда за режисура.

– Опашки от хора пред касите Ви винаги има. Според Вас на какво се дължи този постоянен интерес?

– Това е стара традиция за Сатиричния театър. По времето на социализма някои от спектаклите играеха ролята на социален и политически отдушник. Днес обаче, когато икономическото битие на хората е повече от трудно, те търсят предимно представления за отмора и сигурно забавление. Като единствен жанров театър в страната ние сме поели този кръст и го носим с достойнство. В същото време тези обстоятелства ни създават естетически проблеми. Защото приемаме за достойна и мисията да създаваме и по-сложни спектакли. Спектакли, които освен повърхностно забавление, носят повече философия, предизвикват размисъл. Така че – от една страна сме щастливи от широкия публичен интерес към театъра, от друга – работим за повишаване естетическото ниво на репертоара.

– Когато в някоя постановка има повече млади актьори, това води ли до по-засилено внимание?

– Когато някой от младите актьори се представи добре в представление на театъра, публиката винаги оценява по достойнство качествата. Но обща взето – търсят се известни актьорски имена и в това отношение има известно робуване на инерцията. Театрите често падат жертва на телевизионната популярност на някои от актьорите. Ако държавната субсидия не беше така твърдо обвързана с броя продадени билети, може би ще имаме повече възможности да подкрепяме и даваме път на млади актьори.

– Длъжник ли е държавата на изкуството у нас?

– Проблемът не е да очакваме с протегната ръка от държавата. Същината на проблема е, че повече от 25 години никое правителство не направи усилия да създаде национална стратегия за развитие на изкуствата. Винаги се започва от разпределянето на обидно ниския бюджет на Министерството на културата. Това не води до нищо добро. Очакваме национални приоритети в областта на изкуствата. Тогава ще се стигне и до много по-ефикасно реализиране на бюджета – какъвто и да е той.

– Стигат ли парите за това древно изкуство?

– Не. А за причините… Няма да ни стигнат 10 интервюта.

– Вие какво предпочитате да гледате – имате ли любима постановка?

– Обичам театър, който е блестящ в професионално отношение и храни както емоциите, така и ума. Обичам представления, които така те поглъщат, че забравяш личните имена на актьорите. Любимата ми постановка е „Шинел” на театър Кредо.

Списък с реализирани постановки.