Нова книга на Йеспер Юл на български език

Всички интимни и семейни взаимоотношения се подпечатват с чистосърдечно и звучно „да!“. Тази дума е езиковият израз на любовта, който си даваме един на друг, когато решаваме да заживеем заедно с друг човек. Именно тази дума искат да видят децата – и новородените, и осиновените – в очите и лицата на родителите си като вид обещание, че винаги ще са до тях.

Често обещаваме пред самите себе си да направим всичко по силите си, за да спечелим „да“-то на отсрещния и почти също толкова често рутината на ежедневието изтиква това обещание на заден план. Постепенно моето „да“ престава да е дар, който мога свободно да поднеса на отсрещния, а се превръща в изискване или задължение.

Промяната идва, когато възрастните почнат да бягат от отговорността да казват „да“ и вместо това или казват „не“ с поведението си, или се лъжат един друг, защото се чувстват като затворници в собствената си връзка. Задължителното „да“ убива желанието и засенчва копнежа.

Настоящата книга разглежда въпроса колко е важно за една качествена връзка да се научим да казваме „не“ на отсрещния, за да се може да кажем „да“ на самите себе си. Как да се научим да се самоопределяме по отношение на себе си и обществото, как да го правим, без да нараняваме или обиждаме околните, и – не на последно място – с чиста съвест и със съзнанието, че по този начин даваме добър пример на децата си, без да се жертваме в името на някой друг.

~ Йеспер Юл

Други книги от същия автор:

За автора:

Йеспер Юл (Дания, 1948 г.) е международно признат автор, семеен терапевт, педагог и оратор, който развива дейност в над 15 страни из целия свят.

През последните две десетилетия Юл формулира нова парадигма за отглеждането на децата и насърчаване на личното им и социално развитие. Основната му цел е да вдъхновява, подкрепя и помага на родители и специалисти в името на социалното и умствено здраве на новото поколение, като предлага алтернативи на неправилните начини, по които сме гледали, и за жалост продължаваме да гледаме, децата си.

Йеспер Юл е създател и ръководител на Family-lab International – организация, предлагаща семинари, лекции, уъркшопи и консултиране на родители и семейства. Автор е на петнайсет книги, посветени на семейството и децата, преведени на 20 езика.

За преводача:

Мария Змийчарова е родена през 1983 г. Още в седми клас решава, че иска да е преводач, и осъществява това решение толкова категорично, че в CV-то ? изобщо няма други позиции.

Десет години прави субтитри за телевизията и за кино фестивали, а в последно време получава шанс официално да влезе в света на художествения превод, неочаквано и за самата нея – чрез поезията. Сред авторите, чиито произведения е превеждала на български, са Тумас Транстрьомер (Голямата загадка, 2013), Стриндберг, Ханс Кристиан Андерсен и Уилям Шекспир.

Отзиви за Йеспер Юл:

„Родителите обичат Йеспер Юл, защото той разкрива изходите от възпитателните казуси на настоящето. “
— Frankfurter Allgemeine Sonntagszeitung

„Йеспер Юл е един светъл образ на модерната педагогика. “
— Der Spiegel

„Вдъхновяващ наръчник за всеки, който иска да създаде семейство, в което отделният индивид има възможност да расте и да се развива. “
— Publishers Weekly

„Структурата на традиционното йерархично семейство, основана на разрушителни ценности – послушание, физическо и емоционално насилие, подчинение – отстъпва място на нова структура, която проповядва достойнство и взаимност между родител и дете, и подкрепя вярването, че децата се раждат компетентни да изразяват чувствата си и имат желание да съдействат. “
— Booknews

За Твоето компетентно дете:

„Твоето компетентно дете е освобождаваща и мъдра книга, посветена на децата.
Тя заслужава да бъде напечатана върху плакати и разлепена на всеки ъгъл.“
— Из датската преса

„Твоето компетентно дете е освобождаваща и мъдра книга, посветена на децата. Тя заслужава да бъде напечатана върху плакати и разлепена на всеки ъгъл. Посланието е просто: децата са уникални и към тях следва да се отнасяме със същото уважение и такт, дължими на възрастните, които обичаме и на които не бихме си и помислили да навредим… Книгата на Йеспер Юл струва колкото тежестта си в злато, когато попадне в ръцете на родители, готови да я прочетат и да намерят най-смисления начин да помогнат да детето си да порасне, без да изгуби своето себеуважение. В същото време тя е задължително четиво за всеки, който се занимава професионално с деца и техните семейства. “
— Из датската преса

„Тази книга насърчава читателите да преразгледат съществуващите методи за възпитание на децата и да изпробват различни подходи за подобряване на взаимоотношенията между родител и дете. “
— Library journal

„Силно препоръчвам Твоето компетентно дете на всички родители – това е книга-предизвикателство, ценна и много полезна. “
– Д-р Антъни И. Улф, детски психолог

„В тази книга Йеспер Юл оспорва онзи подход в отглеждането на деца, според който при раждането си децата са неизписана страница и от техните родители и близки се очаква да ги възпитат и моделират. Напротив, твърди авторът, децата са компетентни от мига на своето раждане, което означава – наред с други неща – че в техните реакции има смисъл, че децата притежават социални умения и знаят как да съдействат. С други думи, важно е да се обръща внимание на детските реакции и те да бъдат вземани насериозно. “

— Из датската преса

За Това съм аз! Ти кой си?:

„В тази книга ще говорим за това, което малко старомодно наричаме „поставяне на граници на децата“. Ще видим как ние, като човешки същества – включително малките и големите деца, – можем да се разграничаваме едни от други без да има наранени, като в същото време съхраним качеството на общуване на високо ниво.

Любовта, която изпитваме към своите деца и близки, се възприема по един начин от нас самите и по друг от хората, които обичаме. Тяхното изживяване зависи от нашето умение да превърнем чувството си на любов и нежност в изпълнено с любов и нежност поведение.

Да бъдеш обичан е строго индивидуално усещане при малки и големи, но за всички важи едно – не се чувстваме обичани, когато някой нарушава или не зачита личните ни граници. Ако това се случва многократно и грубо, самоуважението ни се понижава, а с него и нашата способност да действаме конструктивно.

Нужно е време, за да опознаем личните си граници. Някои от тях усещаме интуитивно, но за други разбираме чак след много години, а ни трябва и време да се научим да ги изразяваме по разбираем за другите начин.

Да опознаеш границите на друго човешко същество не е механичен процес – като да спреш на червено, например. Когато опознаваш границите на другия, трябва същевременно с това и да се научиш да съхраняваш себе си спрямо тях. Трябва да можеш да кажеш „да“ на границите на другия човек, без това да означава „не“ на теб самия. “

За Да бъдеш мъж и баща:

„До появата на новото семейство, каквото го познаваме днес, мъжете осигуряваха прехраната и се чувстваха на мястото си в тази своя роля, те бяха глава на семейството, но почти не участваха в емоционалното му развитие. Тази представа за бащата се задържа дълго – от края на Средновековието до шейсетте години на миналия век. Едва от 1960 г. – по времето на моето поколение – мъжете узряха за идеята, че могат да бъдат пълноценна част от семейството, да се грижат за децата си и да носят както екзистенциална, така и емоционална отговорност за тях.

Ние бяхме и първите мъже, които разбраха, че не могат просто да копират нечие поведение, че няма как да се превърнат в бащи, като подражават на жените – могат да се учат само от други мъже. Но понеже повечето от нас нямаха родители, достойни за подражание, трябваше да се огледаме за други примери – за връстници или по-големи от нас мъже, притежаващи качествата, които искахме да развием у себе си. Това важи и за днешните татковци, които не желаят да следват примера на собствените си бащи.

Движещата сила в практикуването на бащинството са самите деца; безусловната им любов и необятното им доверие позволяват на бащите да разгърнат бащинските си способности в директното общуване с децата. Да бъдеш добър баща също така означава да се опреш на общочовешки ценности. Въпреки това като мъж и баща ти не трябва да пренебрегваш мъжествеността си, тъй като тя е важна както за синовете, така и за дъщерите ти.

До голяма степен съдържанието и структурата на тази книга са предопределени от многото примери в моята практика. Наред с това се опитвам да представя и една по-обща, философска и екзистенциална перспектива, но без с това да изневерявам на замисъла на книгата, която представлява наръчник на съвременния баща. Затова в нея се обръщам направо към теб – бащата.“

Повече информация можете да намерите ТУК.