Индийските рисунки в изложбата са илюстрации към книгата „Двайсет и пет истории на Ветала” – превод от санскрит на български език на разкази от индийския сборник „Веталапанчавимшатика”, издание на Индологическа фондация „Изток-Запад” (201?4?). Паралелно представените в изложбата тибетски рисунки изобразяват някои от основните божества в будисткия пантеон, изпълнени в традиционните похвати на тибетската иконография, без да следват конкретен художествен стил.
Името на изложбата „Огледало на сърцето“ е плод на вдъхновение от едноименната книга на проф. Александър Федотов (Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1998), посветена на тибетската поезия и връзката й с индийските поетологични норми. Книжовният и художествен канон, към който се придържат хиляди незнайни творци в Индия и Тибет, се асоциира с огледало, в което се отразява техния вътрешен свят и душевност. Към него може да се добави и друго огледало – това на сърцето, на индивидуалното търсене и преживяване на Пътя. Какво се случва, когато две огледала се поставят едно срещу друго – безкрайността става видима.
Людмила Класанова има бакалавърска степен от Националната художествена академия, специалност „Книга и печатна графика”; магистърска по „Източноазиатски култури” и докторска по индийска и тибетска литература и култура от Софийския университет. Като хоноруван преподавател в Центъра за източни езици и култури води дисциплините „Будистко изкуство“, „Тибетски език и култура“ и „Женският образ в будистката традиция на Индия и Тибет“. Работи като уредник в Национален музеен комплекс.

4 март, 2015 12:10 |
| 
Теми:
Facebook
Twitter
Google+


Facebook
Twitter
Google+