Д-р Стоянка Черкезова: Започването на работа е сериозен проблем за младите

Гл. ас. Стоянка Черкезова е научен сътрудник по статистика и демография III ст. в Института за изследване на населението и човека при БАН. Магистър по икономика, докторант в катедра „Маркетинг и стратегическо планиране” в УНСС. Интересува се от политики за включване и заетост, демографско остаряване и планиране. Специализирала в ENS Cachan, Париж.

– Д-р Черкезова, сериозен процент от младите хора у нас са без работа. Проблем ли е за тях социалното включване и как се изразява?

– Съществен проблем сред младите е трудното стартиране на трудовата им кариера. През последните 10 г. коефициентът на безработица сред най-младите (между 15 и 24 г.) е най-висок в сравнение с останалите възрастови групи. В края на 2014 г. той е 24 %. За сравнение средният коефициент на безработица за същия период е 10.6 %. Условно младите хора, които са безработни и за първи път търсят работа, могат да се разделят на две големи групи в зависимост от трудностите, с които се сблъскват на пазара на труда. Едната са младите със специалност и обикновено с по-високо образование. Пречките са 1) работодателите предпочитат хора с натрупан трудов стаж, и 2) изследванията показват, че младите често имат завишени очаквания към заплащането, условията на труд, възможностите за кариерно израстване спрямо това, което могат да предложат в замяна като труд. Разминаването на очакванията на младите и на работодателите е пречка по-младите хора да бъдат наемани. Другата група са млади, които нямат специалност и са с по-ниско образование. В началото на тази година те са около 64% от регистрираните безработни до 24 г. в бюрата по труда. При тях това допълнително пречи да започнат работа. Като цяло хората в по-млада възраст остават по-кратко в безработица в сравнение с други възрастови групи. Една част успяват да си намерят работа. Почти 20% на възраст между 15 и 24 г. работят. Има една немалка група млади, които са търсили заетост, но се отказват да търсят работа, защото не вярват, че могат да си намерят. Това са малко над 1/3 и те нито работят, нито търсят работа. Другата основна част от неактивните все още учат и не са започвали да търсят работа. Невъзможността да се реализират на пазара на труда и отлагането на началото на кариерата има своите последици – невъзможност да покриват здравните си осигуровки и ограничаване на достъпа до някои здравни услуги, малки или никакви доходи и удължаване на годините, през които младите остават при родителите си, търсене на възможности за реализация извън страната.

– Какво е състоянието на миграционните потоци в последните години?

– През последните 3 г. броят на изселените извън страната нараства. По данни на НСИ през 2013 г. в чужбина са мигрирали 19 678 души или 0.3 % от населението на страната. През този период в България са се заселили приблизително 1100 души по-малко, отколкото са се изселили. Населението бавно намалява поради миграцията. Най-често от страната емигрират именно младите хора на възраст от 20 до 29 г. През 2013 г. 6758 души или около 3.3 % от младежите между 20 и 29 г. са емигрирали. На следващо място са хората от 30 до 44 г. Около 1.6 % от мъжете и жените на тази възраст са емигрирали през 2013 г. В останалите възрасти има по-слаба емиграция (под 1% за съответната възрастова група). Прекъсната е тенденцията на нарастване на жените над 50 г., които емигрират с цел работа, която се наблюдаваше до 2011 г. В годините от 2007 г. до 2011 г. повече емигрираха жени и това беше особено характерно за младите възрасти и за възрастта от 50 до 59 г. През последните 2 г. има изравняване на потоците от мъже и жени, включително в тези възрасти. Причините за миграция са основно от икономически характер – намиране на работа или по-добро заплащане, а при по-младите миграцията е с цел и образование. Рядко се посочват причини от здравословен характер. От друга страна заселилите се, чийто брой не може да компенсира броя на изселилите се, има по-разлята възрастова структура.

Графика: Заселени и изселени по възраст в България през 2013 г.

Източник: НСИ, http://www.nsi.bg, достигнато на 11.03.2015г. Забележка: * Включва само лицата, които са декларирали пред административните власти за промяна на настоящия си адрес от страната в чужбина и от чужбина в страната.

Този дисбаланс по възраст съдейства за промяна на възрастовата структура на населението към остаряване. Увеличават се хората във висока възраст и относително намаляват по-младите. По-това се отличава България и други страни от Източна Европа от другите стареещи общества, където миграционните процеси противодействат на стареенето на населението, а то се дължи повече на нарастване на очакваната продължителност на живота.

– Национална програма предвижда продължителността на живота у нас да нарасне до 81 г. до 2020 г. Какво е положението в момента и какво трябва да се промени, за да се случи това?

– Принципно е много трудно да се влияе върху населението, тъй като процесите в тази система имат около 20-годишна инерция. Това не означава, че трябва да се откажем от каквито и да е политики, които съдействат за удължаване на живота и най-важното – за удължаване на живота в добро здраве. Постигането на резултати е свързано с работа в много области на живота и трябва да включва политики по превенция на здравето още в най-ранна възраст. Това е свързано, както със услугите, които предлага здравната ни система и достъпа до тях, така и със стила на живот на хората и политики, които да съдействат за придобиване на ключови компетенции в тази област. С подобни мерки може да се търси не само удължаване на живота, но и гарантиране на сигурността и активността във висока възраст.

Яна ИВАНОВА