Калоян Дамянов: Ресурсните учители са мултифункционални, нужен им е нов профил

Калоян Дамянов е председател на Национална асоциация на ресурсните учители (НАРУ). Защитил е докторска дисертация в сферата на приобщаващото образование и подкрепящата среда в училище. Преподава в СУ „Св. Климент Охридски” и ПУ „Св. Паисий Хилендарски“. Има издадени две самостоятелни монографии и множество публикации у нас и чужбина.

Akademika.bg се срещна с него по повод преизбирането му на отговорния пост в НАРУ.

– Колко са ресурсните преподаватели у нас?

– В България в момента работят около 1500 ресурсни учители, но към тях трябва да прибавим и още около 300 ресурсни специалисти – логопеди, психолози, сензорни специалисти и ерготерапевти. Основната част от тези специалисти работят в 28-те ресурсни центъра във всяка област на страната. Постоянно се повишава необходимостта от тези специалисти, което се обуславя от нарастващите потребности на децата в училищната среда.

– В законопроекта за предучилищно и училищно образование се предвиждаше държавните ресурсни центрове за подпомагане на интегрираното обучение на деца със специални образователни потребности да бъдат разформировани и преобразувани в общински центрове за личностно развитие, а всяко училище да си направи собствен ресурсен екип за такива деца. Защо това ви притесняваше?

– Това беше старото предложение на вносителите на законопроекта. Нашите аргументи бяха свързани с това, че общините в цялата страна са твърде различни, има такива и в момента не могат да обезпечат общинските си дейности, а какво остава да поемат ангажимент и към училищната работа с децата със специални потребности. Подобни притеснения изказаха и от Сдружението на общините и синдикалните организации. Ние искахме държавата да гарантира достъпа до образование на всяко дете, независимо в кое населено място се намира. След множество дискусии и инициативи успяхме да постигнем компромисно решение, и то е свързано със запазване на ресурсните центрове като специализирани звена към Министерството на образованието и науката. От друга страна се дава възможност училищата с капацитет да назначат свои специалисти, но поради спецификата и многообразието на случаите ще е необходимо постоянен мониторинг на потребностите, което ще извършват наши регионални центрове. Постигнахме и друг важен момент, свързан с това, че много родители и специалисти имаха резерви към дейността на сегашните екипи към Регионалните инспекторати, които бяха натоварени с несвойствени функции да оценяват децата със специални потребности. В новите промени тази възможност се прехвърля към регионалните центрове за приобщаващо образование, и то с разширяване на всеобхватността на оценяването с цел постоянно подобряване на индивидуалните образователни програми на децата. Най-важното е, чe ако училищата и детските градини нямат ресурси и капацитет да осигуряват ресурсни специалисти, това ще продължи да се гарантира от регионалните центрове, в които се трансформират ресурсните центрове.

– Организацията ви започна обсъждане на профила на ресурсния учител в контекста на приобщаващо образование. Какво означава това?

– Ресурсните учители са сравнително нова професионална област за нашата страна. Това наложи ние като професионална организация на тези специалисти да предложим на публичното внимание профилиране на професионалната ни област. В момента ресурсните учители са твърде мултифункционални – те работят с деца от детската градина до ХІІ клас с целия спектър на специални образователни потребности. В профилирането ние разделихме видове ресурсен учител: начален ресурсен учител, основен ресурсен учител, ресурсен учител за деца със сензорни нарушения, ресурсен учител за деца от аутистичния спектър. В същото време ние запазваме и възможността за общо профилиране, защото сме наясно, че в по-малките населени места, малките училища и детски градини това не би било възможно и там ще продължи да се осигурява такъв общоспециализиран експерт. Тези разговори обаче едва сега започват, защото има и много нови предизвикателства – например не трябва ли да има ресурсен учител за децата от бежанските семейства, които също срещат сериозни затруднения в образователното включване в нашата страна.

– Кои са основните проблеми пред ресурсните учители в момента?

– Вече споменах някои проблемни сфери. Все пак обаче един от най-сериозните проблеми остава липсата на помощник-учители в училище и съществуващите предразсъдъци сред общообразователните учители и семействата към възможностите на децата със специални потребности. Те нямат вина за това, ние като общество сме длъжник на хората изобщо в някакъв социален риск. Все пак обаче трябва да подчертаем, че апостолската дейност на ресурсните учители и ресурсните центрове в цялата страна позволи днес ние да имаме над 15 000 деца със специални образователни потребности, обучавани в общообразователни училища и детски градини в цялата страна. Когато всички специалисти, родители, граждански организации, политици и общественици работим заедно по каузи, нещата с времето се случват.

Яна ИВАНОВА