Проф. Пламен Павлов: Учебниците да са с общоевропейски ценности, но и с българска идентичност

4 май, 2015 10:26 | Гост | Няма коментари

Проф. Пламен Павлов: Учебниците да са с общоевропейски ценности, но и с българска идентичност

Проф. Пламен Павлов е преподавател в Историческия факултет на Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий” и автор на книгата „Векът на цар Самуил“. Член на Националния инициативен комитет за отбелязване на 1000 години от управлението на цар Самуил.

Akademika.bg се срещна с него по повод предстоящото вдигане в София на паметник на големия български владетел.

Защо книгата ви е озаглавена «Векът на цар Самуил», след като реално това е краят на Първата българска държава и след 1018 г. започват едни нелеки за България два века.

– Епохата на цар Самуил е неизменна част от нашата национална идентичност, дори и да не го съзнаваме. Вярно е, че през 1018 г. България пада под византийска власт, но делата на Самуил и неговите съратници остават като незаобиколимо послание, като завет към поколенията българи в продължение на тези два века, а и след това. В писмата си до папа Инокентий III цар Калоян се позовава на своите „предци” и „прародители” – „старите наши царе Симеон, Петър и Самуил…” Отново победоносният Калоян заявява, че отмъщава за злодеянията на Василий II Българоубиец спрямо нашия народ и великия Самуил, и т. н., и т. н. Неведнъж съм цитирал византийския писател от ХIII в. Йоан Ставракий: „Оня прочут Самуил, който и до днес е в устата на българите…” – едно ехидно подмятане, което обаче е ярко свидетелство, че нашите прадеди са имало своеобразен култ към цар Самуил. Затова още веднъж е прав кметът на Солун Янис Бутарис, че костите на Самуил трябва да бъдат в България. Както съм предлагал неведнъж, саркофагът на нашия владетел, този недостижим воин и мъченик за българската държавност, трябва да бъде изграден в храма „Света София” в столицата София, която впрочем най-вероятно е и неговият роден град, тъй като комит Никола е бил управител именно на средновековния Средец. Както знаете, в близките дни пред „Света София” ще бъде открит и великолепният паметник на цар Самуил, осъществен благодарение на Фондация „Българска памет“ с председател д-р Милен Врабевски и дело на скулптора Александър Хайтов.

– Какво е най-важното и значимото днес, останало като наследство от епохата на цар Самуил?

– Като културно наследство това са десетки паметници, които днес са на територията на съвременните държави България, Македония, Гърция, Албания, Сърбия и дори Румъния  – археологически обекти, руини на средновековни крепости, такива места като Охрид, Преспа, Струмица, Мъглен (при с. Хриси, Гърция), Берат (в Албания), Самуиловата крепост при Петрич и така нататък… Впрочем нека напомня, че Скопие се превръща в мощна крепост при царете Роман и Самуил, като е столица на Първото българско царство в продължение на около две десетилетия.

– Вие сте преподавател във ВУЗ, често участвате в телевизионни предавания, посветени на историята. Какво е впечатлението ви – познават ли младите хора историята?

– Преподавам история на Византия и средновековните балкански държави вече три десетилетия – във ВТУ «Св.св. Кирил и Методий», но през годините и във факултетите по история в Пловдив, Шумен, Варна и на други места, така че имам впечатления от хиляди студенти. От 2003 г. водя телевизионното предаване «Час по България» по телевизия СКАТ, три години водех и едно сходно предаване по Радио «Фокус», така че се налага да контактувам с хиляди любители на история, с най-различни хора от страната и чужбина. Интересът към нашето така богато на събития и личности минало се засилва, убеден съм в това. Засилва се и националното чувство, при това в модерен, цивилизован вид. Книгоиздаването и особено интернет премахнаха и премахват бариери, табута, и т. н. За жалост се шири и много «паранаука», «фолк-история», както понякога се казва, но расте числото и на онези т. нар. любители на историята, които не остъпват по знания на професионалните историци. Лошото е, че при нашия политически и културен елит продължава да се шири нихилизъм, непознаване на собствения си народ с неговите качества, все още е така… Не някой друг, а великият Раковски, най-големият български «европеец», поне през XIX в., е казал: „Любовта към Отечеството е най-висшата световна добродетел…” Може би именно тази мисъл заслужава да стои редом със „Съединението прави силата”– и над входа на Народното събрание, и в съзнанието на българските политици и интелектуалци.

Как оценявате учебниците по история – в училище и във ВУЗ? Нужно ли е пренаписването им?

– Зависи от конкретния учебник и най-вече от учебните програми и стандарти. Сред учебниците по история, бих добавил и по литература, има много добри образци, има обаче и такива, които не са на равнище. Дали да бъдат пренаписани? Естествено, колкото и да са добри, учебниците остаряват – ако не като съдържание, то като принципи, ниво на достъпност и т. н. Съгласете се, че не може в продължение на десетилетия да се учи по едни и същи учебници, особено при днешния динамичен живот, настъпление на информационните технологии, и т. н. За мене най-важното е учебниците по история и литература да имат ясно изразено съдържание – както в духа на европейските и общочовешки ценности, така и на българските национални интереси, традиции и идентичност.

Яна ИВАНОВА

 

 

 

Подкрепете ни

Сподели   Facebook  Twitter  Google+

Още по темата