Анна Кочева: Долу ръцете от кирилицата – тя е българска, не славянска

19 май, 2015 09:00 | Мнения | Няма коментари

Години наред продължава борбата за международното признание на нашата азбука и срещу опитите на руснаци да изопачат истината.
Кирилицата, като най-трайното и ценно постижение, което България е дала на света, предстои да влезе в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО.

Тъкмо това е най-подходящият момент да се подчертае категорично нейният български характер, настояват водещи български медиевисти и историци. Необходимостта това да стане е продиктувана от факта, че преди всичко в науката отдавна се извършават спекулации и подмяна на характера на Кирило-Методиевия език. Всички славянски народи посягат на делото на светите братя и го приписват за свое.

Обективните учени по света, независимо от разнообразното назоваване на езика ни като старославянски, църковнославянски, староцърковнославянски, винаги влагат едно и също съдържание в термините и фактически отчитат старобългарския им езиков характер. Отклоненията от това положение дълги години бяха редки. В Русия обаче беше създадена група от медиевисти, която целенасочено се опита тотално да ревизира схващането за българската народна основа на Кирило-Методиевия език. Тази основа бе максимално разширена, като в нея бе включен на първо място и руският език. Понеже групата прояви изключително шумна активност и създаде цяла школа от последователи, вече не е за пренебрегване фактът, че отново започна да се хвърля сянка на съмнение върху научната истина за родината на Кирило-Методиевия език.

Тенденциозността им, вероятно случайно, но много точно е формулирана в един от руските сборници, посветени на т.нар. древноруски език: „Да се откаже на древноруското общество самостоятелен литературен език – значи то да бъде превърнато в някаква византийско-българска сянка – нещо, което не намира никакво потвърждение във фактите и се основава на лъжливата представа за ниската култура и изостаналост на Древна Рус”, огорчено признават руските учени.
Явно историческите факти се преглъщат трудно от руските езиковеди, независимо че много висококултурни нации по света и днес използват чуждестранни книжовни езици, без това ни най-малко да накърнява техния престиж и самочувствие.

Мнението е изказано в sitebulgarizaedno
Снимка: sitebulgarizaedno