Иво Атанасов: При вестниците няма регулация и жълтата зона при тях е по-голяма

7 май, 2015 09:00 | Гост | Няма коментари

Иво Атанасов (1953 г.) дълги години е депутат от БСП. Популярен публицист с пет книги и повече от 2000 статии. Бил е председател и зам.-председател на парламентарната медийна комисия. Секретар на президента Георги Първанов по медийната политика. От 2 г. е член на Съвета за електронни медии (СЕМ).

Аkademika.bg се срещна с него по повод предстоящия Ден на радиото и телевизията – 7 май.

– Г-н Атанасов, знаем ли какви са правомощията на Съвета за електронните медии?

– Работата на СЕМ е не да контролира, а да осъществява надзор дали се спазват правилата, залегнали в Закона за радиото и телевизията. Такива регулатори има навсякъде в Европейския съюз. Налагаме глоби за стотици хиляди левове годишно – най-често за погазване на разпоредбите за авторските права, на правата за разпространение на програмите, за езика на омразата и др.

– Езикът на текста на една песен ли е по-опасен (ако си припомним случая от миналата година с Криско и „Видимо доволни”), или нецензурните реплики, които си разменят депутатите в парламента? Защо има коментар за едното и мълчание за другото?

– И едното, и другото може да влияе лошо, зависи от конкретния текст. Хамалският език, използван понякога от публични личности, особено от политици, насърчава грубостта и безцеремонността във взаимоотношенията. Агресивният им тон излиза от залата на парламента и се настанява във всекидневието. Не просто неприличен, а и неблагоприятен, особено за подрастващите, може да бъде и текстът на дадена песен. СЕМ може да наложи санкции, когато с изпълнение като това на Криско и Мария Илиева се поздравява детска аудитория, но няма как да предпази публиката от невъздържания език на политиците, особено при преки предавания. Това си е тяхна отговорност, а и на избирателите, които гласуват за тях.

– Председателят на съвета Георги Лозанов казва, че «ако го няма СЕМ, електронните медии все повече ще заприличват на жълта преса и на разговор между тролове в интернет». Не приличат ли в момента повечето медии на жълта преса?

– Електронните медии подлежат на регулация, което в началото се възприемаше от тях като ограничаване на свободата им. Но после повечето от тях разбраха, че регулацията ги предпазва от нелоялна конкуренция. Когато са сигурни, че СЕМ мери с един и същи аршин, те не се боят от удари под кръста от страна на конкурентите си и се придържат в голяма степен към професионалните стандарти и журналистическата етика. За печатните медии обаче регулация няма и в битката за повече читатели те много по-често правят компромиси. Жълтата зона при тях е доста по-обширна.

– Гледате ли телевизия – кое ви дразни като зрител и знаете, че не може да направите нищо въпреки че сте член на СЕМ?

– СЕМ няма онези властнически правомощия, които да му позволят да натъкмява медийното съдържание според вкуса на членовете си. Често наистина няма какво да се гледа, особено ако имаш що-годе формиран вкус. Понякога все пак имам удоволствието да попадна на хубав филм, на прилична дискусия, на добър концерт. В повечето случаи обаче предпочитам да чета.

Яна ИВАНОВА