Омбудсманът Константин Пенчев: Младите хора бързо се ориентират с правата си

Константин Пенчев е завършил Юридическия факултет в СУ „Св. Климент Охридски“ през 1976 г. През 1981 г. е избран за председател на Районния съд в Своге, където е до 1984 г. През 1989 г. Пенчев става зам.- председател на Софийския окръжен съд. През 2001 г. е депутат в 39-ото Народно събрание от НДСВ. Той бе председател на Върховния административен съд. От 2010 г. е омбудсман на републиката.

Akademika.bg го потърсипо повод навършването на 10 г. от съществуването на институцията „Омбудсман“.

– За 10 г. научихме ли точно с какво може да ни помогне омбудсманът или просто изпращаме жалби, защото не знаем къде да адресираме безпомощността си?

– Хората са добре ориентирани какво мога да направя. Дори и да не са били запознати с възможностите на институцията, вече знаят. Случва се, разбира се, да търсят съдействие за намиране на работа, което не е в моите правомощия. Или се оплакват от неизплатени заплати. Доста намаляха случаите, когато ме търсят по съдебни дела. Ясно е вече за всички, че никой не може да се бърка в работата на съдебната власт. Имам още такива оплаквания, но те са по-скоро насочени към мен като бивш председател на ВАС. Хората често се оплакват за това колко лошо е решено тяхното дело.

– Традиционно през годините остава голям броят на жалбите на потребителите – срещу доставчиците на обществени услуги като вода, парно, мобилни оператори. Следват жалби за социалните права и правото на собственост. Има ли сектор, където намаляват оплакванията?

– Намаляха жалбите срещу сградната инсталация. Хората разбраха, че плащането на таксата за тази инсталация, дори да си спрял радиаторите, е безкрайно несправедливо, но такъв е законът. Във всяко Народно събрание поставям въпроса, но той не се решава. И сега съм го вкарал за обсъждане чрез доклада си. Това е безнадеждна тема и няма светлина в тунела, но аз ще продължа да настоявам за справедливост, т.е. за отпадането на тази такса „сградна инсталация”.

– Имате ли представа какъв е профилът на жалбоподателите?

– Най-много са жалбите от София – нормално е най-големият град да има най-много проблеми. В началото повече възрастни се обръщаха към мен, но сега са хора от различни възрасти. Младите са заети през деня и ползват основно електронната поща. Често родители идват от името на децата си да подават жалби. При нас няма почти никакъв формализъм – пълномощни, електронни подписи не са необходими, но внимаваме. Макар и рядко, имаме изолирани случаи да се подава жалба от името на друг човек, а той после да казва, че не е искал да подава сигнал.

-Кои институции най-често не се съобразяват с вашите препоръки?

– Препоръките не са задължителни. Ние настояваме – като китайската капка. Пишем до съответния орган, той признава проблема и казва, че ще вземе мерки. За нас преписката е приключила, но често въпросът остава висящ. Хора идват в приемната през годините и споделят, че все още няма решение и ние пак настояваме пред органа да изпълни ангажиментите си. Повече проблеми имаме с местната власт – това са над 260 големи и малки общини. Правното ниво на администрацията по места е различно. В някои общини има системен недостатък – да обвързват плащането на данъците с извършването на административни услуги. По заповед на кмета на Хасково например, тъй като бащата не е платил данъка на колата, 10 месеца детето му беше без акт за раждане. Това е своеволие. Общината е длъжна да си върши работата. Това е феодално разбиране – дори и да е в полза на събираемостта.

Друг проблем е освобождаването от такса смет за неизползван имот – много общини искат да се изключи токът, водата на този имот, да се представи документ от ЕРП, че 3 или 6 месеца назад няма потребление на ток и др. Законът няма такова изискване.

– Кое обяснява бумът на жалби през 2013 г.?

– Имаше бум заради протестите. Статистиката показва, че най-голям брой жалби е имало в първите години от мандата ми, след това през 2013 г., а после следва лек спад. Когато хората си знаят правата и правомощията на институциите, дори да не се обръщат към омбудсмана, това не означава, че животът ни е по-добър. С развитието на гражданското общество все повече познаваме правата си – потребителски, социални, право на собственост и т.н. Това е един процес. Не само гражданите си търсим правата, но и администрацията се научава да уважава хората и знае, че трябва да отговаря на исканията им. Всеки гражданин има право на отговор – ако му отказвате, сте длъжен да уведомите защо. Младите хора бързо се ориентират и по-добре се запознават с правата си.

Яна ИВАНОВА