Учени от България и Македония отбелязаха заедно 112 г. от Илинденското въстание

28 юли, 2015 07:24 | Денят, Наука | Няма коментари

Изтъкнати учени историци и литературоведи от България и Македония отбелязаха 112-годишнина от Илинденско–Преображенското въстание, като участваха в научна конференция на 24 и 25 юли 2015 г. в Битоля на тема „Освободителните борби на Македония от Източната криза до Балканската война“. Начело на българската делегация беше председателят на БАН акад. Стефан Воденичаров. При откриването на конференцията домакинът на събитието акад. Владо Камбовски, председател на Македонската академия на науките и изкуствата, подчерта, че продължават традициите на доброто сътрудничество между двете академии за директните и открити научни комуникации, откровен диалог между историците, без политически пристрастия. “Днес ние говорим не само за наука, но и за развитие и задълбочаване на близките приятелски връзки между нашите общности. С това ще подпомогнем и процеса на солидарност и силна просветна активност на всички балкански народи и интеграцията ни в общото европейско семейство”, заяви Камбовски.

В работата на форума от българска страна с научни доклади участваха акад. Константин Косев – Българската освободителна кауза през лабиринтите на Източния въпрос, проф. д.ист.н. Светлозар Елдъров – Македонското (Македоно-Одринското) движение в България (1878–1912), проф. д.ист.н. Тодор Петров – Четническият институт – нелегалната армия на ВМОРО в Македония и Одринска Тракия (1899–1912), доц. д-р Зорка Първанова – Идеята за автономия на Македония в контекста на автономисткия модел в европейска Турция (1878–1912), доц. д-р Александър Йорданов – „Свободата не ще Екзарх, иска Караджата!“. Освободителните борби на Балканите в периода 1875–1903 година в българската художествена литература, доц. д-р Александър Гребенаров – Любомир Милетич и Христо Силянов за освободителните борби на Македония.

От македонските страна научни доклади изнесоха акад. Блаже Ристовски, проф. д-р Владо Поповски, проф. д-р Катерина Тодороска, доц. д-р Исамедин Азизи, проф. д-р Ванчо Ѓорѓиев, проф. д-р Далибор Јовановски, проф. д-р Валентина Миронска-Христовска.

По време на научната конференция беше открита изложба и представени най-новите книги на учени от двете страни по темата на форума.

Участниците в конференцията посетиха исторически места, свързани с Илинденско-Преображенското въстание, а в местността Мечкин камен положиха цветя пред паметника, издигнат в памет на Крушовската република.