Новият брой 27 на „АзБуки“

2 юли, 2015 09:23 | Афиш | Няма коментари

Новият брой 27 на „АзБуки“

Бр. 27, 2 – 8 юли 2015 г.

В новия брой четете:

Училище:

Математиците трети на Балканите

Български деца спечелиха шест медала на Балканиадата по математика. Това е 19 издание, като тазгодишният домакин е Белград.

Златни медалисти са Иван-Александър Мавров от СМГ „Паисий Хилендарски“ (учител Петя Тодорова) и Евгени Кайряков от ОМГ „Акад. Н. Обрешков“, Пловдив (учител Васил Симеонов). Сребърен медал заслужи Борислав Антов от СМГ „П. Хилендарски“ (учител Петя Тодорова), а носители на бронзови медали са Кирил Бангачев от СМГ „П. Хилендарски“ (учител Румяна Караджова), Борис Барбов от СМГ „П. Хилендарски“ (учител Александър Александров) и Кристиян Василев от ПЧМГ, София (учители Таня Стоева и Иван Симеонов).

В състезанието участваха 19 отбора от 18 държави, между които официалните участници от Албания, Босна и Херцеговина, България, Гърция, Кипър, Македония, Молдова, Румъния, Сърбия (с 2 отбора), Турция и Черна гора, както и гости от Азербайджан, Казахстан, Киргизстан, Саудитска Арабия, Таджикистан, Туркменистан и Франция

Четете повече в бр. 27

2 – 8 юли 2015 г.

Училище:

Бъдещи машиностроители ще овладяват занаят по австрийски тертип

Професионалната техническа гимназия в Габрово въвежда дуално обучение. Първият випуск по системата стартира на 15 септември, а специалността е „Мехатроника“.

Какво представлява тя – най-общо казано, завършилите придобиват умения по електроника, електротехника, машиностроене, информационна и системна техника, създаване на програми за машини с цифрово програмно управление.

„Ние сме първото училище в България, което предложи тази специалност. Тя е от областта на машиностроенето и добре се приема от младите хора“, коментира директорът на гимназията инж. Васил Христов. Приемът е след VII клас, а учениците интензивно изучават и английски език, изключително необходим за бъдещата им реализация. Фирмите в Габрово изпитват глад за специалисти в областта на машиностроенето, и по-точно от програмисти на машини с цифровопрограмно управление. Две от тези фирми са и партньори на училището в пилотния проект. Те са машиностроителни и са с австрийско участие. Нещо повече, към австрийското посолство в София е назначен и мениджър по проблемите на дуалното обучение. Така опитът на австрийския бизнес в подготовката на кадри, които ще усвояват занаят най-вече чрез работа в реални условия, ще бъде пренесен и в нашата образователна система.

Четете повече в бр. 27

2 – 8 юли 2015 г.

Училище:

 Деца създават здравословен калъф за смартфон

Здравословен калъф за смартфон създадоха ученици от Велинград. Децата са от

паралелка „Предприемачество и бизнес“ в СОУ „Васил Левски“ в града. Изобретението спечели овации по време на кампанията „Изгряващи звезди“ на „Джуниър Ачийвмънт“. Идеята им хрумва, докато обмислят предмета на дейност на своята ученическа фирма.

„В началото искахме да заложим върху дизайна и на калъфа да има някаква полезна информация – казва Йорданка Фурнаджиева, президент на фирмата. – Но се отказахме, тъй като разбрахме за съществуването на камъка шунгит, който се добива само в областта Карелия, Русия. Във Велинград има компания, която изработва накити от този камък, и ни запознаха с неговите свойства да улавя излъчванията със свръхвисоки честоти на смартфоните. Затова решихме да сложим прах от камъка между силиконовите пластинки на калъфа, за да се осигури защита на здравето. Догодина искаме да представим продукта на европейско състезание, но трябва много още работа, за да стигнем до европейско равнище.“

Учениците слагат информацията на сайта на фирмата, а дизайнът на калъфчето включва само рисунка и цитат – например думите на Мартин Лутър Кинг-джуниър: „Ако в живота ти няма нещо, за което си струва да умреш, значи твоят живот е безполезен“. Рисунките са на деца от помощното училище в града „Драган Манчов“.

Продуктът на ученическата фирма C.A.S.E. е уникален. Но понеже не може да бъде предлаган, ако няма доказателства за здравословния му ефект, учениците се свързват с Института по електроника на БАН. Там се провеждат изследвания, които доказват предпазните свойства на камъка. Специалисти от Районната инспекция по здравеопазване правят експеримент и в училището. Те остават удивени, че шунгитът улавя 3 до 9 пъти повече вредни излъчвания. Децата научава дори, че ако кола бъде покрита с прах от камъка, няма да я ловят радарите.

 Четете повече в бр. 27

2 – 8 юли 2015 г.

Наука:

 Как да спрем изтичането на мозъци?

Насоки за това предлага партньорската проверка на науката у нас. Европейските експерти участваха в дискусия с български учени. Сред темите бе увеличаването броя на докторантите и дела на инвестиции в научни изследвания от 1,5 на сто от брутния вътрешен продукт.

Както в. „Аз Буки“ писа, България е първата страна, която поиска от ЕК независима оценка на развитието на науката и иновациите. Това се случва по механизма „Policy Support Facility“ на програма „Хоризонт 2020“. Комисията от независими експерти е под ръководството на ректора на Университета в Маастрихт, Холандия – проф. Люк Соте, а експертите са от 10 европейски страни. Първото им посещение в България е през април, когато бяха определени трите основни направления за реформа на системата на наука и иновациите у нас. Това са подобряване на връзките между науката и бизнеса, развитието на човешките ресурси и финансирането на изследванията и иновациите.

На двудневната конференция у нас европейските експерти предложиха първите си идеи за реформи в трите направления и ги дискутираха с представители на българската наука. В работата на форума се включи министърът на образованието и науката проф. Тодор Танев и ресорният зам.-министър проф. Костадин Костадинов.

Четете повече в бр. 27

2 – 8 юли 2015 г.

 Международни:

 Европа залага на професионалното обучение

Приоритетите в сферата бяха очертани на международен форум в Рига. В него участваха делегации от 40 страни, представители на Европейската комисия и на социални партньори. Гости на форума бяха още 320 представители на професионални училища, работодатели и специалисти. България е представена от делегация, начело с зам.-министъра на образованието и науката Ваня Кастрева.

Мотото на форума е „Иновативни подходи за бъдещето на професионалното образование и обучение“. „Иновациите и върховите постижения обикновено се свързват с висшето образование и научните изследвания. Но в днешния свят иновациите са неразделна част от живота, затова Латвийското председателство на ЕС вижда системата на професионално образование и обучение като система на иновации. Този въпрос е пренебрегван в дискусиите досега, което е погрешно“, обърна се към участниците латвийският министър на образованието и науката Марите Сейле.

Сред очертаните приоритети за развитие на професионалното обучение са утвърждаване на системата за учене чрез работа, развиване на стандартите за качество и повече възможности за квалификация за преподаватели и ментори.

Четете повече в бр. 27

2 – 8 юли 2015 г.

 

Наука:

 По-достойно заплащане за изследователския труд

 

До 5 хиляди лева ще получават най-добрите учени. Това ще се случва по Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“, по която ще се използват ставките за академична мобилност на програмата „Мария Кюри“. Те също са съобразени със стандарта на живот в отделните страни, на който почива и използваната в момента методика за остойностяване на изследователския труд, коментира зам.-министър Николай Денков. „Но са доста по високи. Става дума за диапазон от 3000 до 5000 лв. месечно. Най-високо ще е заплащането на ръководители на проекти, които са водещи изследователи. Това е сравнително малък брой учени, изключително високо ценени в съответната научна област, с опит във воденето на проекти. Тяхната компетентност се удостоверява със съответната научна продукция, публикации и цитируемост на научните резултати – допълва той. – Останем ли на сегашното заплащане, няма да има български топизследоватeли, които да пожелаят да се завърнат в страната, а и останалите тук ще се преориентират към задгранични изследователски центрове. Точно от тази позиция преговарящият ни екип за „Наука и образование за интелигентен растеж“ защитава пред евроемисарите по-доброто заплащане на учените, които ще изпълняват проекти по оперативната програма за наука”, казва зам-министърът.                                                                                          

Проблемът с ниското заплащане на учените от Централна и Източна Европа, когато участват в международни проекти, отдавна стои на дневен ред и се търсят решения. На 9 юли в Брюксел този въпрос отново ще се дебатира.

 

Четете повече в бр. 27

2 – 8 юли 2015 г.

 

Личности:

 Науката се управлява като бизнес

 

В това е убеден д-р Милен Шишков от „Харвард Медикъл Скуул“, Бостън, САЩ. Той е роден е в Русе, син е на проф. Стефан Шишков от РУ и на гимназиалната учителка Цонка Шишкова. Завършва физика в СУ „Св. Климент Охридски“, а след това преподава в катедрата по физика на Русенския университет. Има докторска степен по физика на Университета в Темпъл, Филаделфия. Изобретенията му в областта на оптичната диагностика са патентовани в САЩ, ЕС, Япония и Китай.

 

„В днешно време науката се управлява като бизнес. До голяма степен се изследва това, за което се плаща“. Така д-р Шишков коментира кога се мисли за пазара – преди или след като научното откритие стане факт. И добавя, че човешкият интелект не може да се ограничи в рамките на парите. Затова много учени „тайничко“ си правят открития с отпуснатите средства по други, печеливши теми. „Проблемът е, че не всичко може да стигне до пазара. А и дали трябва?“, добавя изследователят.

Според него няма рецепта кога дадено откритие придобива стойност на изобретение. В процеса голяма роля играе и модата в научните изследвания. Учени изоставят „остарели“ теми и съсредоточават усилия в най-новите и модерни области с надеждата да спечелят „парче от баницата“. Затова стари области остават недоизследвани, а новите – пренаселени с мераклии. „Има и друг момент. Ако идеята е изпреварила много времето си, остава неразбрана от мнозинството, което все още работи в дадена област, и се налага след време да бъде преоткривана. За съжаление, оригиналният откривател или е забравен, или вече си е „отишъл“ и някой друг обира лаврите“, допълва д-р Шишков.

Разказва още, че ако държавата не осигурява така необходимите за науката средства, то остава надеждата в бизнеса. „Доскоро в нашата болница поне патентоването беше за обща сметка. Напоследък обаче дори и за това изобретателят трябва сам да се грижи. Патентоват се само идеи, за които има купувач“, обяснява той. Затова и е наложително сътрудничеството с големите и платежоспособни компании. Ученият казва, че не знае кой и как преценява коя идея е добра и коя – не, за да се инвестира в нея. „Но в САЩ има много свободен капитал, съсредоточен в ръцете на малко хора, които не знаят точно какво да правят с него, но непрекъснато го инвестират. Търсят и намират добри идеи, въвеждат новостите в практиката“, споделя д-р Шишков. По думите му този инвестиционен процес е много рисков и едва една от 10 нови фирми успява да се задържи и пуска изделие в практиката. Останалите фалират. Но този бизнес е и един от най-печелившите. „И затова там се допускат предимно „свои“, казва още изследователят.                                                           

 Четете повече в бр. 27

2 – 8 юли 2015 г.

 Написаното остава. Пиши грамотно:

 Дошла ли е инспекторът?

 

Сигурно сте обръщали внимание, че в много случаи можем да кажем както Тя е учителка/спортистка/музикантка/директорка/победителка, така и Тя е учител/спортист/музикант/директор/победител.

Понякога обаче, ако използваме думата в мъжки род, когато назоваваме жена, може да допуснем грешка. Как ви изглеждат изречения като следните, взети от медиите: България помни новия финлaндски президент с инициативата ? като депутат от ПАСЕ; Моят психотерапевт казва, че (…) и затова спрях да я посещавам; Прессекретарят на държавния глава обаче получила покана; дизайнерът направила опит; Македонският министър на външните работи е подчертала, че (…); Засегната от критиката, председателят на парламента веднага реагира и т.н.?

Виждаме, че подчертаната дума е в мъжки род, а пък към нея се отнася дума или форма в женски род, което нарушава книжовните норми за съгласуване в изречението или в словосъчетанието. Ако използваме мъжкородово име, съгласуваме пак с дума от същия род, казваме напр. президентът е дошъл, секретарят отсъствал, пациентът е излекуван, министърът и заместниците му.

Как да избягваме това? Или да посочим и собственото име, или да използваме нарицателно име в женски, вместо в мъжки род, като и в двата случая ще съгласуваме с форма в женски род. Така можем да кажем или инспектор Иванова е дошла, или инспекторката е дошла. Изборът е ваш.

Четете повече в бр. 27

2 – 8 юли 2015 г.

 Култура:

 Световна премиера на „Орфей“ в Русе

 Операта е част от международния фестивал „Сцена край реката 2015“. Тя е създадена специално за трупата на Русенската опера. Идеята за написването й е на директора на Русенската опера Найден Тодоров. Той и музикантите от оркестъра се срещат за първи път с музиката на канадския композитор Джон Робъртсън през миналата есен, когато Русенската филхармония прави записи на негови творби.

И Робъртсън приема с удоволствие поканата. За него това е истинско предизвикателство, тъй като досега не е работил в този жанр.

„И Верди е писал оперите си по поръчка. Кой би написал опера, ако тя няма къде да се играе“, споделя композиторът.

Текстовете са от творби на Шекспир, сред които четири сонета, преведени специално за операта „Орфей“ от баса Пламен Бейков. Авторът на операта се е обърнал и към пиеси на великия драматург, сред които „Дванадесета нощ“, „Хенри VIII“, „Ромео и Жулиета“, „Двамата веронци“. Текстовете от тях са използвани като реплики на отделните герои.

 Четете повече в бр. 27

2 – 8 юли 2015 г.

Столицата:

Да увлечеш децата в спорт

 

Това се случва с столичния район „Надежда“. Там

догодина ще бъде сложен край на проблема с липсата на физкултурни салони в училищата. Това коментира кметът на района инж. Димитър Димов при представянето на проекта за изграждане на физкултурен салон и мултифункционално спортно игрище с изкуствена настилка на 98. Начално училище в кв. „Илиянци“. Инвестицията е за
1 115 000 лв., осигурени от бюджета на Столична община. По думите на Димов освен учениците от игрището ще могат да се възползват и всички деца в квартала. Това е поредна крачка в изпълнение на един от приоритетите на районната администрация – създаване на условия за физическа активност на жителите на „Надежда“. В последните няколко години са ремонтирани и физкултурните салони в останалите школа в „Надежда“. Игрища с изкуствена настилка имат и 101. СОУ, 54. СОУ и 63. ОУ.

През 2013 г. в района отвори врати и 153. Спортно училище „Неофит Рилски“, в което се обучават деца от V до XII клас в 7 вида спорт. Неговите спортни таланти вече носят медали от балкански и европейски първенства. В него има и плувен басейн, който се стопанисва от Ученическа спортна школа и в него се провеждат организирани занимания с деца от района.

Всяка година училищата от района се включват активно в Ученическите игри, като печелят призове на градско и републиканско равнище. В рамките на последните Ученически игри например отборът на 63. ОУ „Христо Ботев“ отново стана градски шампион по футбол на София в групата на момчетата от V до VII клас. Домакин на турнира е стадион „Требич“. Той е реновиран и с нов облик – изградени са основно и помощно игрище с тревно покритие, които децата ползват безплатно. До края на 2015 г. ще функционира второ помощно игрище с изкуствена настилка, дарена от Българския футболен съюз.

 

Четете повече в бр. 27

2 – 8 юли 2015 г.

Подкрепете ни

Теми:
Сподели   Facebook  Twitter  Google+

Още по темата