„Персей“ издаде романа „Бари Линдън“ на Текери

13 август, 2015 13:13 | Денят, Книги | Няма коментари

„Персей“ издаде романа „Бари Линдън“ на Текери

Бари Линдън е реален мошеник, оженил се за графиня, роднина на сегашната британска кралица

Премиерата на романа хвърли светлина върху актуалността на Уилям Текери

Излизането на романа на Уилям Текери „Бари Линдън“ за първи път на български език в поредицата „Световна класика“ на издателска къща „Персей“ стана повод във фондация „Европа и светът“ да се съберат съмишленици, почитатели на литературата, за да поговорят за този класически и толкова съвременно звучащ автор. Преводът на романа е дело на Емил Минчев, който, макар и млад, вече е сред най-добрите преводачи от английски: 30-годишен и вече с 30 преведени книги, което е една впечатляваща равносметка. Редактор на изданието е Теменуга Пенчева. Издателят Пламен Тотев остава верен на стремежа си да представя на българските читатели малко известни произведения от световноизвестни автори – както е в серията “Новите литературни гласове и културното наследство на творческа Европа“.
Романът „Бари Линдън“ е написан 4 години преди „Панаир на суетата“, чиято емблематична героиня Беки Шарп има своя предшественик в образа на Бари – той е нейният мъжки вариант. В тези два романа откриваме как писателя се усъвършенства в описанието на хора, които се стремят да заемат място във висшето общество чрез невинаги почтени средства. Пламен Тотев намира доста сходства между Беки Шарп и друга световноизвестна литературна героиня – Скарлет О’Хара от „Отнесени от вихъра“ на Маргарет Мичъл. Така Текери създава модел на персонаж, който, обективно погледнато, е отрицателен, но не отблъсква с недостатъците си, а противно на логиката, често буди симпатия.
Доколко писателят е вложил автобиографични моменти в образа на Бари? На това се спря при представянето на книгата във фондация „Европа и светът“ Владимир Дворецки, специалист по английски език и литература: „В сюжета има някои елементи от живота на Текери, но той описва един реално съществувал ирландски мошеник, който се е опитвал да се издигне и е успял – оженил се е за една графиня, която, впрочем, е роднина на сегашната британска кралица. Иначе това си е истински приключенски роман. Навремето гледах и екранизацията на Стенли Кубрик, но филмът е съвсем различен – той е по-скоро трагичен. А ако се върнем към средата на ХIX в., има нещо, което може да се стори странно на днешния читател, че тогава Текери е бил много по-популярен от Дикенс, бил е признат от кралския двор, докато Дикенс е бил смятан за по-сантиментален.“
„Беше истинско удоволствие да преведа „Бари Линдън“ – сподели Емил Минчев. – Много ми допадна стилът на автора, тънкото чувство за хумор. Направи ми впечатление, че той използва един похват, който се нарича „ненадежден разказвач“, когато не си сигурен доколко можеш да вярваш на този, който разказва историята – това е изключително модерно в момента в световната литература, особено в американската и английската. Такова нещо в XIX в., сигурно е било стряскащо за читателите. Това е още една причина книгата да е толкова модерна и днес и толкова актуална. И хуморът, и сарказмът са много изтънчени, типично по английски. И само ще добавя, че книгата е много по-добра от екранизацията на Кубрик. Той успява да пренесе зрителя в епохата, но е направил само това. Не е успял да пренесе на екрана най-същественото в романа, на първо място хумора!“
„Наистина, стилът е много грабващ – каза редакторката на изданието Теменуга Пенчева. – Книгата много ми хареса. Толкова е завладяваща, че на моменти се увличах от самия текст, вместо да чета превода с критично око и ми са налагаше да се връщам и да препрочитам отново. Но беше удоволствие да работя с превода на Емил, който беше свършил голямата част от работата по текста.“
Стана дума и за транскрипцията на името Текери, което е по-правилно да се изписва Такъри, но това би озадачило българския читател.
„Издателството е постъпило правилно, като е предпочело да запази транскрипцията Текери, която отдавна е придобила гражданственост у нас“ – категорична беше преводачката Анета Данчева-Манолова.
Според председателката на фондация „Европа и светът“ Гергина Дворецка е радостно, че литературните критици днес не поставят творбите на такива автори като Текери върху Прокрустовото ложе на някакви догматични изисквания.
В хода на разговора се стигна отново до личността на Текери. Не е блестял с красива външност, но не е страдал от суетност. Бил е едър, но е обичал да язди на кон. Силен отпечатък върху него поставя трагичната съдба на жена му. Тя получава следродилна депресия след раждането на третата им дъщеря и Текери е принуден да я даде в психиатрично заведение край Париж. Живеейки без съпругата си, той има доста любовни афери. Какво от живота му се отразява в неговите книги? Със сигурност, това, че по стечение на обстоятелствата е бил в различни страни по света – роден е в Калкута, познава добре Франция, Германия, Ирландия и неслучайно героите му посещават тези страни. Вероятно на самия него не му е било чуждо самохвалството, стигащо до откровени измислици, присъщо на някои от героите му. Така например, той твърди, че когато майка му го изпраща от Индия за Англия, корабът, с който е пътувал, се е отбил на остров Света Елена и там малкият Текери вижда самия Наполеон! Безспорно е, обаче, че когато е бил във Ваймар, се е срещал с Гьоте и дори е нарисувал негов портрет.
Има и още нещо безспорно: че Текери, който е живял преди век и половина, е създал проза, която съвременният читател с интерес преоткрива.
Защото истинският талант винаги звучи съвременно.

Подкрепете ни

Сподели   Facebook  Twitter  Google+

Още по темата