"Учителят на годината" Ели Докузанова: На децата липсват истински преподаватели по физическо - Академика

Ели Докузанова е родена на 16.ХІ.1964 г. в София. Зад гърба й са 11 години спортно-състезателна дейност в ЦСКА – художествена гимнастика. Завършила е средно образование в ЦСУ „Олимпийски надежди“ – София, и висше в НСА „Васил Левски“. От 23 години работи в Националния дворец на децата (НДД).

Akademika.bg се срещна с нея по повод наградата „Учител на годината” 2015 по време на провеждането на Световната купа по художествена гимнастика в София, където Ели Докузанова е ангажирана.

– Получихте наградата „Учител на годината” 2015 в направление „Възпитателна работа, извънкласни и извънучилищни дейности, училищни психолози и педагогически съветници”. Как приемате тази оценка?

– Чувствам се много щастлива. За мен това е голямо признание и отлична оценка за дългогодишната ми работа с деца в Националния дворец на децата.

– Според вас кои ваши качества бяха оценени с нея?

– Професионализмът, упоритостта, постоянството, всеотдайността, любовта към децата и работата.

– От колко години се занимавате с извънкласно спортуване и какви са впечатленията ви от двигателната култура на учениците през годините?

– От 23 години работя с деца от 3 до 19 г. в групи по художествена гимнастика, аеробика, каланетика и Тае бо. Идват с голямо желание на тренировките и се занимават сериозно. Знаят за какво са в залата. Работя с около 90 деца целогодишно, групите ми са пълни. От една година съм и учител по физическо възпитание и спорт (ФВС) на деца от ІІ, ІІІ и ІV клас.

Забелязала съм, че децата много обичат да спортуват, но липсата на „истинско физическо възпитание и истинска госпожа по физическо възпитание», както сподели едно момиче от ІІІ клас по време на час, говори много за проблема от обездвижването. Часовете по ФВС на началния курс в повечето училища се водят от учителя, който води всички предмети. Много често вместо час по ФВС децата учат примерно математика. Това за мен е много голям проблем. Децата от начален курс не се ли научат и не добият ли навика, че в час по ФВС се спортува и има специално облекло за спорт – екип, а не с дрехите, с които стоят цял ден в училище, е много трудно, когато отидат в среден курс тепърва да се научат. Децата обичат да спортуват, но трябва някой да ги научи и да ги мотивира за това. Да знаят ползите от физическото натоварване за тяхното здравословно укрепване и развитие, за психическото им състояние и развитие на много качества.

– Родители и ученици ценят ли достатъчно вашата работа?

– Да. Оценяват моята работа, усилията, който полагам за обучението и възпитанието на техните деца. Защото в залата за децата не си само учител, треньор, но си като родител на децата. Те споделят всичко с мен и не започваме занимание, докато не си кажат това, което имат да ми споделят. Аз обичам много децата и работата си с тях. Те го усещат и ми отговарят със същата любов. Малките непрекъснато се гушкат и ми казват: „Ели, обичам те!“ Какво е нужно повече от това! Те са ми приятелчета и аз на тях – много важно е да ти имат доверие.

– Спортуват ли достатъчно българските ученици днес – в училищни и извън училищни дейности?

– От няколко години забелязвам активиране в това отношение от страна на родителите и децата. Имаше един период на застой, но сега е вече друго. Много родители разбраха, че без спорт става страшно. Идват при мен и искат детето да се научи най-вече на дисциплина и послушание. Да се занимава с нещо полезно.

– А през лятото?

– През лятото спортуват по друг начин – с колело, плуване в морето или басейна, ходене по планини… Това също е спортуване на открито. Не е лошо Министерството на спорта да организира някакви безплатни спортни мероприятия през лятото. Имаше такива преди години и водихме децата от летния лагер на безплатни тренировки по тенис, петанк и плуване. Децата и родителите бяха много доволни.

– Какво според вас е нужно при обучението на кадри за вашата професия?

– Има достатъчно висококвалифицирани и способни треньорки по художествена гимнастика. Лошото е, че заминават по цял свят и там търсят реализация и оценка на работата си. Тук са недооценени. Работят по цял ден в залата. Отдали са се изцяло на децата. Искат да направят повече качествени деца, който да прославят България. Заплащането за този огромен труд е смешно и нищожно. За това повечето специалисти напускат България, създават състезателки на световно ниво и развяват чуждия флаг. Жалко е, че гоним кадърните хора от България.

Яна ИВАНОВА