Миленко Йергович се срещна със своите многобройни български читатели

Най-новото културно пространство в София – литературен клуб “ПЕРОТО” в Националния дворец на културата (НДК) беше домакин на един откровен разговор за творчество на Миленко Йергович, където той се срещна със своите многобройни български читатели. Събитието беше водено лично от директора на Националния център за книгата (НЦК) Светлозар Желев, а другите гости бяха тримата преводачи на Йергович – Жела Георгиева, Рада Шарланджиева и Русанка Ляпова. /Източник: Клуб Перото/НДК/Facebook/

“Изключително ръзвълнуван съм да открия първото истинско литературно събитие в “ПЕРОТО” и за мен е чест да приветствам в него Миленко Йергович”, бяха встъпителните думи на Светлозар Желев. Той сподели и личното си усещане след прочитането на една от книгите на големия балкански писател – “Орехови двори”. “След тази книга всички неща, които се случиха на Западните Балкани през последните 20 години, са ми по-ясни”, категоричен беше Желев. Той подчерта, че събитието е специално и с това, че за първи път автор представя своите книги заедно с всичките си преводачи, а книгите на Миленко Йергович стигат до българските почитатели чрез три от най-авторитетните родни издателства – “Летера” (“Орехови двори”), “Панорама” (“Буик Ривера”) и ИК “Жанет 45” (“Сараевско Марлборо” и “Мама Леоне”). Ограничени бройки от тях, с личния автограф на писателя, все още могат да бъдат открити в “ПЕРОТО”.

“Приятно ми е, че съм на такова хубаво място в София. Да създадеш такова място в тези времена е белег или разсипничество или за огромно богатство. Независимо кое от двете е, подкрепям подобно действие”, пошегува се с присъстващите Йергович.

Той благодари на трите си преводачки, чрез които неговото творчество е успяло да достигне до българските читатели и подчерта значимостта на излизането на неговите книги на български. “За мен е важно книгите да излизат на български език по няколко причини. Всички ние живеем на Балканите и принадлежим към един общ южнославянски кръг. За съжаление, в Западна Европа най-лошото, което може да се каже за нещо е, че е “балканизирано”. А онова, което е характерно за южнославянските култури е, че те се отричат. Например, хърватските националисти твърдят, че не са славяни и тяхната култура не е славянска. Сръбските националисти са самодоволни и харесват само себе си и никого другиго. Аз самият смятам, че е важно да съществува съзнанието за една обща южнославянска общност”, категоричен беше Йергович.

Той наблегна на това, че нашите култури са близки, езиците и историческия ни опит е сходен и всичко това е източник на нещо положително. “Всички южнославянски народи до един са малки. Но, ако ги вземем заедно накуп, правят един голям южнославянски народ. И обратно на онова, което мислят националистите, не е важен произхода ни в антрополоичен смисъл, а в исторически такъв. Важен е нашият език”, коментира Йергович.

“За мен да превеждам творчеството на Миленко Йергович е огромно удоволствие и сантимент. “Сараевско Марлборо” е първата книга, която преведох преди 17 години, с нея направих своя преводачески дебют и съм изключително радостна, че сега отново излезе на пазара”, каза преводачът Русанка Ляпова.

Тя сподели и че с “Мама Леоне”, която е превждала преди година, също е изпитала огромно удоволствие, защото “това, което отличава Миленко е, че той не звучи престорено, изкуствено или измислено, а невероятно чисто”.

“Тази вечер имаме среща с забележителен писател и книгата “Буик Ривера” доказва това. Той е толкова продуктивен, че по този показател може да бъде сравнен само с Балзак”, каза преводачът Жела Георгиева.

Тя сподели, че Йергович пише с изключително мощно въображение и с оригинално балканско чувство за хумор, а книгите му са структурирани и организирани по изключителен начин.

“Когато прочетох “Орехови двори”, аз се влюбих в книгата. Да превеждаш Миленко е трудно, но и много красиво, защото чрез него навлязох в един свят, който само си мислех, че познавам”, каза Рада Шарланджиева.

Тя е работила дълго по книгата, тъй като сараевският и далматинският изключително трудно биха могли да се преведат на български. “Тези местни говори не могат да се преведат чрез никакъв диалект и единствената възможност на преводача е да разчупи превода чрез разговорната фразеология и пластичност на речта. Благородно завиждам на читателите, които тепърва ще я четат”, завърши тя.