Росица Камараш: Анорексията и булимията са резултат и на обърканите семейни отношения

Росица Камараш е изпълнителен директор на фондация „Природа и здраве за България”, чиято цел е да подпомага и съдейства за профилактика, лечение и ресоциализация на болни с разстройства на хранителното поведение и най-вече с анорексия и булимия.
– Говорите за около 40 000 българи в риск да се разболеят от анорексия и булимия. В същото време няма официална статистика. Какви са вашите впечатления – расте ли броят на засегнатите или е постоянна величина?
– Няма официална статистика за тези заболявания, защото много от болните изобщо не отиват при психиатри, психотерапевти и психолози, а при физическите доктори за последствията от заболяването: липсата на мензис – при гинеколог, за болките в корема – при гастроентеролог, за проблемите със сърцето – при кардиолог, за ненапълняването – при диетолог и т. н. Расте броят на засегнатите от болестта поради влошените и объркани семейни отношения, поради стреса и финансовия недоимък, поради недружелюбните отношения между децата, поради променената ценностна система и липсата на религиозно възпитание, информация и знания за религиите.
Възрастовият диапазон е между 10-29 години. Има единични случаи от 6-до 70-годишни болни. 70-годишната жена е развила анорексия поради семейни проблеми. Синът й изхвърлил семейните снимки и други лични вещи заради ремонтиране на жилището и стаята й и с това причини смъртта й!
– „Модерни” заболявания ли са хранителните разстройства и откога има сведения за тях?
– Анорексията е описана още през 1691 г. от Р. Мортон, а булимията – през ХХ в. Твърди се, че и Жана Дарк е била анорексичка. Хранителните разстройства не са „модерни“ заболявания, а по-скоро се увеличават поради разслояването на обществото и намаляване процента на интелигентните хора.

– Кои са симптомите и особеностите на заболяванията?

-И двете са психични заболявания. При анорексията има спад на телесното тегло под нормата за съответната възраст и ръст и отказ да се поддържа тегло в рамките на медицински определените параметри за здравословно тегло; натрапчив страх от напълняване нереалистична представа и необоснована самооценка за външния вид, отказ да се признае тревожно ниското тегло за проблем. Нерядко се стига до самонараняване, опити за самоубийство, злоупотреба със забранени вещества. Булимията се характеризира с кризи на тайно преяждане, последване от предизвикано повръщане, злоупотреба с разслабителни или прекомерно физическо натоварване. Булимиците преминават през значителни колебания в теглото, но загубата на телесна маса при тях не е толкова тежка или очевидна като при анорексиците. Дългосрочната прогноза за булимиците е малко по-благоприятна от тази за анорексиците. Анорексията се счита за психическо заболяване, водещо до висока смъртност.
– Казвате, че родителите не искат да афишират заболяването на детето си? Кое прави тази болест „срамна”?
– Никой родител не иска да си признае, че не се е справил с тази си роля и е сбъркал в поведението спрямо детето си. Не става дума за лоши родители, а по-скоро за неправилни и несъобразени с възрастта и пола отношения и модел на поведение. Какво да очакваме от майката, която кърми в МОЛ-а? Бабите много ни помагат, защото понякога по различни причини се грижат за внучките повече от майките.
– Има ли достатъчно специалисти у нас, които да лекуват тези заболявания?
– Няма, защото лечението изисква много търпение, висок професионализъм, голямо човеколюбие, а заплащане по здравна каса няма. В развитите страни психотерапевтът взима 200 евро за сесия, а тук е 50 лв. и се изискват много усилия от страна на лекуващия. Лекува се цялото семейство, а много често то не се поддава на лечението, което усложнява целия процес. В България няма и специализирани заведения – болници и дневни центрове, за лечение на хранителните разстройства, което също много пречи на лечението.
Яна ИВАНОВА