Вила "Армира" ще кандидатства за Юнеско - Академика

Заместник-министърът на културата доц. д-р Бони Петрунова: Реставрираната с европейско финансиране антична вила „Армира“ до Ивайловград ще кандидатства за включване в списъка на паметниците на Световното културно наследство на Юнеско.

Реставрираната с европейско финансиране антична вила „Армира“ край Ивайловград ще кандидатства за включване в Списъка на паметниците на световното културно наследство на ЮНЕСКО, съобщи днес пред журналисти заместник-министърът на културата доц. д-р Бони Петрунова.

С великолепните си мозайки, на които са изобразени портретите на някогашния собственик на вилата и вероятно – и на неговите деца, този уникален паметник от римската епоха има всички необходими качества, за да бъде новото българско предложение за включване в Списъка на световното културно наследство, подчерта заместник-министър доц. д-р Бони Петрунова по време на пресконференцията по повод старта на отбелязването на Европейските дни на наследството в България, която се проведе в Галерия „Средец” на Министерството на културата.

В пресконференцията днес по повод отбелязването на Европейските дни на наследството взеха участие и Виолета Недялкова, заместник-кмет на община Ивайловград, където ще се проведат и редица инициативи, свързани с „Европейски дни на наследството” – 2015, както и Деяна Данаилова – началник на отдел „Международни дейности” в Министерството на културата. Деяна Данаилова припомни, че през месец септември всяка година страните на Стария континент традиционно организират различни инициативи и кампании за популяризиране на сътвореното от дедите ни и в търсене на неговото място в нашето настояще. Тя отбеляза, че идеята за Европейски дни на наследството възниква още през 1985 г., когато тогавашният министър на културата на Франция – Жак Ланг, предлага един успешен френски експеримент за ден на отворените врати до културното наследство да бъде приложен и в други страни на континента. Днес всички 50 страни, подписали Европейската културна конвенция, са част от тази чудесна инициатива, която повишава осведомеността на европейските граждани за богатството и културното многообразие на Стария континент.

Заместник-министърът на културата доц. д-р Бони Петрунова съобщи на пресконференцията, че официалните събития по отбелязването на Европейските дни на наследството в България ще се проведат от 24 до 27 септември 2015 г. с национална тема: “Културно наследство и местно устойчиво развитие”. Тя допълни, че през 2015 г. домакин на събитията по откриването на Европейските дни на наследството и партньор на Министерството на културата в организирането им този път ще бъде община Ивайловград, където ще се проведат и редица интересни инициативи.

„Опазването на културното наследство на България е дело на всеки един българин. Това не може да е ангажимент само на Министерството на културата, на институциите или на общините, а е дело на целия български народ и на всеки един отделен човек”, посочи още доц. д-р Бони Петрунова. Заместник-министърът на културата заяви, че причината тази есен именно Ивайловград да е домакин на събитията по откриването на Европейските дни на наследството – 2015, е че този малък регион не престава да се грижи за културното си наследство и дори може да служи за пример и на други общини в това отношение. В Ивайловград хората разбраха, че грижите и усилията за съхраняването и възстановяването на културното ни наследство не само опазват националната ни памет, но са и една от пътеките за спирането на обезлюдяването на региона, както и че това може да даде прехрана на населението и да запази българския дух в този регион, посочи още заместник-министърът на културата доц. д-р Бони Петрунова. Тя изтъкна също, че директорите на музеите в страната трябва да бъдат преди всичко и добри мениджъри, които да намират и емоционалния, и икономическия подход към туристите. Посетителят вече става все по-разглезен, образно казано, затова там, където се полагат сериозни усилия, прави се наистина нещо ново и интересно, е закономерно да се очакват и по-големи приходи от културно-историческото ни наследство, отбеляза още доц. д-р Бони Петрунова.

Вила „Армира“ – най-богатият частен дворец от римско време

Уникалната римска вила е открита случайно през 1964 г. при строителството на язовир край Ивайловград. Откритието става популярно като вила „Армира“ – на името на малката рекичка, на чийто бряг е построена преди много столетия. Забележителната планова схема, мраморната украса и подовите мозайки я правят образец на римската провинциална архитектура на Балканите. Смята се, че това е най-богатият частен дворец от римско време, разкрит в днешните български земи. Построен е през втората половина на I век сл. Хр. от виден тракийски аристократ като център на голямо поземлено владение. Внушителната двуетажна сграда се простира на площ 2132 кв.м – с панорамна тераса и много помещения (спални, приемни, зала за пиршества, стаи за гости, работни дневни за жените, баня и др.). Само на първия етаж помещенията са били 22, ограждащи под формата на буквата П огромен басейн с размери 11х7 м. За почти четиривековното си съществуване антична вила „Армира“ е била преустройвана и поправяна многократно. В началото на III в. тя е била разширена на изток с просторна зала за гости (триклиниум) и сервизни помещения към нея. В част от сградата е имало римски тип отоплителна система (хипокауст), следи от която се виждат и днес. През първата половина на II в. към вила „Армира“ се създава ателие за художествена обработка на добивания в околностите й искрящ бял мрамор, като тук са поканени да работят майстори от град Афродизия в Мала Азия, известен с най-голямата през римската епоха скулптурна школа в света. Така вилата се превръща в истински дворец от Римската империя. Целият първи етаж е бил облицован със съвършено изработени мраморни плочи и пана, покриващи стените на коридорите и всички представителни помещения от пода до тавана, както и самия басейн. Сложната схема на облицовките около басейна повтаря колонадите от древните богати градежи и стенописите от ранноримската епоха.

Особено ценна е мозайката от господарската спалня, където е изваян портретът на един от собствениците й заедно с двете му деца – единствените портрети върху мозайка от римската епоха, намерени досега у нас. Специален интерес представлява и по-късната мозайка от триклиниума с изображение на Медуза Горгона – символ, който се повтаря многократно в декорацията на вилата.

След повече от 300 години разцвет през втората половина на IV в. вила „Армира“ е била опожарена и разграбена. Руините й са сринати от опустошително земетресение в края на IV в. сл. Хр.