Доц. Запрянова: Все повече млади обръщат поглед към историята на рода

Доц. Антоанета Запрянова е председател на Българската генеалогична федерация „Родознание”. Тя е магистър по история, профил архивистика в Софийския университет ”Св. Климент Охридски”; с втора специалност философия.

– Мечтата ви е все повече млади хора да започнат проучване на своите родове, защото това ще повишава самочувствието им като граждани на Европа и света.

– Да, защото всеки народ има дълговечна историческа памет – наситена с родовата памет, специфичен бит и душевност – характерна за членовете на рода. Това е най-лаконичното ми определение за социално-психологическия характер на европейското семейство, както и в съвременния свят „без граници”. Убедена съм, че младите поколения все повече осъзнават този факт. Основание за умерения ми оптимизъм дават изследванията, които обнародваме почти във всеки брой на списанието в рубриката „Млади родоизследователи”.

– От каква възраст децата в училище е редно да се учат да правят родословно дърво?

– От всички възрасти, но е в пряка зависимост от любородието като висша добродетела и на родители, и на учители, и на общественици.

Знанието за принадлежност към рода се заражда в зората на човешката цивилизация. То „преживява” през вековете известни модификации. От античното знание за богове и герои – членове на рода, през средните векове е за знатните, благороднически фамилии, от новото време родословието се превръща в духовен мост между поколенията за всички социални групи. Тъкмо ролята на духовен мост го съхранява и ще го съхранява. Ако се надникне в западноевропейските сайтове по генеалогия, ще се открият не малко рисувани дървета от деца, защото имат семейното и родовото възпитание за култ към мъртвите и нравствени завети за живите поколения.

У нас за съжаление има прекъсване на генеалогичната традиция – не за всички български родове, разбира се. Когато България пада под османска власт, голяма част от нашата аристокрация е унищожена, а в средните векове тя е поддържала (грубо казано плащала за калиграфското оформяне на родословията). Но знанието за рода не пресъхва, не загасва, поддържа се като устно предание, нашите възрожденци започват и да записват родословията. Пак за съжаление през 50-те години на комунистическото управление се стига до отрицание на генеалогията като…”буржоазна” наука. Независимо от това лека-полека започва творенето на родословия, провеждането на родови срещи, а след 90-те години на миналия век много от клубовете на Българското генеалогично дружество (след 2010 г. Българска генеалогична федерация) започват работа с ученически кръжоци.

– Каква дейност развиват клубовете ви?

– Живеем в динамично време, белязано за нашата страна с икономическа и духовна криза, криза на ценностите. Въпреки това клубовете към федерацията развиват активна дейност. Тя е богата, разнообразна – научни конференции, представяне на книги, посветени на изследванията на род и роден край, организиране на родови срещи, консултации и ръководства на ученици, тържества по повод национални и регионални празници, трогателни са тържествата по повод юбилеи на местни родоизследователи.

– Вие сте главен редактор на списание „Родознание Genealogia“. Какво ще намерим на страниците му?

– Статиите в отделните рубрики отразяват както постиженията българските генеалози, така и чуждестранния опит, обнародват се родословия и на българите, които живеят повече от столетие извън границите на родината. Особено полезни са „Уроците по генеалогия”, статиите на т. нар. помощни исторически науки, които са „погранични” на генеалогията – хералдика, сфрагистика, историческа метрология, историческа хронология и пр. А рубриките „Рецензии, отзиви” и „Преглед” носят информация за новоизлезли книги, посветени на род и роден край, както и дейностите, които се осъществяват от клубовете в София и страната. По-важното е, че всеки, „прекрачил” в любородното поле, е добре дошъл на страниците на „Родознание/Genealogia”.

Яна ИВАНОВА