Театър 199 ще покаже за 50-ти път КИКИ ВАН БЕТОВЕН

26 ноември, 2015 14:46 | PR сфера | Няма коментари

Театър 199 ще покаже за 50-ти път КИКИ ВАН БЕТОВЕН

На 28-ми ноември  Театър 199 ще покаже за 50-ти и последен път КИКИ ВАН БЕТОВЕН!

КАТО СИ ПОМИСЛЯ, ЧЕ БЕТОВЕН Е МЪРТЪВ, А ТОЛКОВА ГЛУПАЦИ СА ЖИВИ…
Заглавието на това есе на Е.-Е. Шмит е взаимствано от думи изречени от неговата учителка по пиано в детството му.

„Повече си струва да завладееш радостта, отколкото да се оставиш на тъгата… Защо да пишеш, да композираш, да рисуваш, да създаваш деца, да се грижиш за тях, ако за теб съществуването е само конвулсия преди смъртта? А какво е радостта? Пълен, задоволен, признателен начин да обитаваш живота. Радостният не чувства несправедливи лишения, докато на разочарования, на депресирания, на меланхолика всичко му липсва. Каква лекота ни донася радостта, изтръгвайки от нас онова, от което натежаваме. А именно – амбиции, съжаления, угризения, горчивини, илюзии, претенции. Нашата епоха не одобрява радостта, предпочита затъпяването и развлечението. Занимания, които притъпяват скуката и отчаянието. У радостния човек, епохата ни вижда само затъпелия, но никога не мъдреца. Само че, припомнят ни Бетовен и философският му брат Спиноза, има мъдрост на радостта. Приемам онова, което съществува и харесвам онова, което попада в сетивата ми. Свързвам се, съюзявам се с вселената и я обожавам. Впрочем, радостта дали не е същността на музикалната практика?
Не е случайно тогава, че Великият глух композитор е измислил и създал „Химна на радостта“ като свое завещание. Върхът на творчеството му. Да не забравяме, че радостта, също като тъгата, е заразна. Бетовен иска да ни зарази. Става въпрос за кредото на един хуманист. Той подсказва: Аз съм оптимист, защото светът е свиреп, несправедлив, бездушен. Аз съм оптимист, защото това е единственото логично действие, което отчаянието ми подшушва.
Не зная дали учителката ми по пиано, госпожа Лок, все още е сред нас или пее в хора на ангелите, но където и да е, искам да й благодаря и най-вече да й съобщя добрата новина: В края на краищата, Бетовен може би не е умрял и се съмнявам, че глупаците са истински живи. “

ЕРИК-ЕМАНЮЕЛ ШМИТ

МОЯТ БЕТОВЕН

„Когато Меглена Караламбова ми предложи този текст, не се колебах нито минута. Едно, че Мегата е актриса, с която всеки режисьор е петимен да работи – толкова широк е нейният диапазон, толкова рефлексивна е актьорската й природа, а на всичко отгоре тя умее да играе смешно. Рядък дар!
Втората причина е, че аз – дето се вика – съм женен за класическата музика.
Всеки по свой път стига до Бетовен. Аз се срещнах с него благодарение на момичетата, в които се влюбвах. До четиринадесетата си година не знаех нищичко за неговата музика. Сприятелих се с една съученичка, която взимаше уроци по чело. Тя ме заведе в концертната зала на Бургас. Чух за пръв път Петата симфония. Не знаех тогава, че с „четири тимпанни залпа съдбата чука на вратата“. Оказа се вярно. Следващото момиче, което разтревожи душата ми, взимаше уроци по пиано. Досещате се, че благодарение на нея се запознах с концертите на Бетовен за пиано и оркестър, с някои от сонатите за пиано. Две години по-късно търчах подир следващата хубавица, която взимаше уроци по цигулка. Дойде ред на сонатите за цигулка и пиано.
Вече студент в Москва срещнах жената, с която съм цял живот. Когато се запознахме, тя свиреше соната „Хамерклавир“, опус 106. Късният Бетовен. Трудният. Този, дето Лев Николаевич Толстой го е отричал. Беше време вече да нагазя в интерпретациите – да сравнявам Гилелс с Рихтер (тях имахме късмета да ги слушаме на живо), да сравнявам Фуртвенглер с Клемперер, Шнабел с Рубинштейн, Менухин с Ойстрах, Ростропович с Пабло Казалс… И колкото по-нататък, толкова по не му се виждаше краят. Защото Бетовен край няма.”

ГЕОРГИ ДЮЛГЕРОВ

ЕРИК-ЕМАНЮЕЛ ШМИТ е роден в Лион през 1960 г. Защитава докторат по философия в престижния Екол Нормал Сюпериор в Париж. Още втората му пиеса, „Посетителят“, е удостоена с най-голямата френска театрална награда „Молиер“. Следват заглавия като „Енигматични вариации“, „Развратникът“, „Хотел между тоя и оня свят“, „Господин Ибрахим и цветята на Корана“, „Оскар и розовата дама“… По-голямата част от литературната кариера на Шмит е посветена на писането на романи: „Евангелие според Пилат“, „Алтернативна хипотеза“ и сборници с разкази и новели, сред които най-известни са „Кръговрат на незримото“ и „Одет Тулмонд и други истории“. Текстовете му са преведени на 43 езика, пиесите му се играят в повече от 50 страни.
Фото автор е г-н ИВО ХАДЖИМИШЕВ

КИКИ ВАН БЕТОВЕН
от
ЕРИК-ЕМАНЮЕЛ ШМИТ
превод
СНЕЖИНА РУСИНОВА-ЗДРАВКОВА
режисьор
ГЕОРГИ ДЮЛГЕРОВ
сценография
ВАНИНА ГЕЛЕВА
танц
ЯВОР КОСТОВ

участва
МЕГЛЕНА КАРАЛАМБОВА

 


 

Подкрепете ни

Сподели   Facebook  Twitter  Google+

Още по темата