Не ги подкрепям, защото са престъпници. Дори за момент да изключим ченгетата, които по разкази на анонимни и неанонимни криминални лица често са съучастници в престъпления, полицаите пак са престъпници. Защо? Отказвам да приема, че има полицай, който не е напълно наясно кого НЕ трябва да арестува, разследва и притеснява. Отказвам да приема, че има полицай, който не знае къде има проститутки, наркотици, оръжия и т.н. Да си полицай, да разполагаш с тази информация и да не правиш нищо, това е престъпление – и според логиката на морала, и според закона, който въпросните би трябвало да въплъщават.

Не ги подкрепям, понеже пазят престъпници – тайни, явни, известни и неизвестни. Дори да оставим тайните и неизвестните настрана, остават, да речем, политиците. Често срещан отговор е: „Те просто си вършат работата.“ Добре, де, а моята работа защо не е такава? Защо не съм длъжен да изпълнявам заповедни безпрекословно? Има два варианта – един полицай, когато е постъпвал на работа, или предварително е знаел, че ще му се налага да извършва дейност в ущърб на обществото и в противоречие със законите на държавата, или не е знаел. В единия случай е изненадан от покварата на системата. Да оставим настрана очевидната липса на ум у този полицай, ама щом като извендъж ти се е наложило да бъдеш лош човек и ти въпреки това си останал на работа, ти наистина си лош човек. Да, има съд, има последствия, има семейство за хранене, но това НЕ МЕ интересува – човекът избира да му е комфортно на него, за да не им е комфортно на останалите хора.

Другият вариант е полицаят съзнателно да е станал част от корумпирана система, за да се възползва от благата ѝ и да игнорира дълга си към обществото. Дори няма да използвам ирония, а ще го кажа в прав текст – убеден съм, че този вариант отговаря на реалността.

Затова не подкрепям българските полицаи – не просто в този протест, а в нищо.

Мнението е публикувано във Фейсбук профила на автора.