„Гарванът“ за 50-и път в Театър 199

11 ноември, 2015 21:20 | Афиш, Изкуство | Няма коментари

„Гарванът“ за 50-и път в Театър 199

НА 14-ти НОЕМВРИ ОТ 19,30 часа  ТЕАТЪР 199 ЩЕ ПОКАЖЕ ЗА 50-ти ЮБИЛЕЕН ПЪТ

ГАРВАНЪТ от КАЛИНА ПОПЯНЕВА

Постановка:  БИНА ХАРАЛАМПИЕВА

Сценография: ПЕТЯ СТОЙКОВА

Музика: МАРТИН КАРОВ

Участват: ТЕОДОРА ДУХОВНИКОВА и КАЛИН ВРАЧАНСКИ


Една клонка
пред моя прозорец
трепка отчаяно.
Преди да повдигна очи
там е имало птица.
(„Следа от преди“, Ал. Шурбанов)

Калина Попянева е млад автор. Нейната дебютна пиеса „Гарванът“ печели предпоследното издание на конкурса за съвременна българска камерна  драматургия на Театър 199 на името на голямата българска актриса Славка Славова през 2010 г., а премиерата на постановката се състоя на 10-ти януари 2013 г.
Теодора Духовникова. Красива, изящна, страстна, страшна, тайна и неуловима… Актриса, която когато излезе на сцената, е примамлива и лека като фея… и като рубин дълбока.
Калин Врачански е сетивен, изненадващ, силен. Наблюдателен, внимателен, вглъбен, той в работата си таи усмивка. В тази роля, някъде в тъмна сянка, в душата му блести звезда.
Режисьорът Бина Харалампиева работи върху текста на „Гарванът“ като ураган. Създава свят наситен от любов; създава вихър от пера и перушина, които ще ви развълнуват, пленят и окрилят.

Казаха ми: „Гарванът е толкова черна пиеса, че ти се иска да се гръмнеш, докато я четеш. А когато стигнеш до края, ти се иска да си се гръмнал, преди да я прочетеш”.  Не съм съгласна.
„Гарванът” отразява обърканите взаимоотношения между брат и сестра, онази тънка граница в съзнанието ни, когато обичта и омразата не са две, а само едно чувство – „любовомраза”. Толкова сложно чувство, което е присъщо на всеки от нас! Понякога „любовомразата” ни кара да действаме импулсивно, да нараняваме, а после – да съжаляваме за изречените думи или безумни действия.
Един-единствен миг от миналото променя живота на двамата герои и ги свързва завинаги заедно. Сестрата говори винаги за времето преди Онзи миг, а Брата – за времето след него. Ежедневието е  протяжно и само нюансите на сивия цвят отбелязват безкрайната върволица от дни, чрез които времето се превръща в безвремие.  А Гарванът става символ на вечната самота и вътрешната пустота на душата.
Как героите да излязат от изградения от самите тях капан, без да загубят същността си? Нима най-близкият ти човек не олицетворява живота? А ако този човек изчезне? Нима светът ще продължи да съществува? Кой е слабият и кой е силният? И още, и още въпроси…
Надявам се „Гарванът” да докосне душата на всеки зрител. Дано повярвате на моите герои, защото във всеки от нас има частица от техните настроения и мисли.
Написах пиесата в мой собствен миг на безвремие… А когато случайно прочетох за конкурса, обявен от Театър 199,  приех това като знак на съдбата. Благодарна съм, че този прекрасен шанс се появи пред мен!

Калина Попянева

Новият текст за театър е своеобразно тайнство, към което пристъпваш със страх и огромно очакване. Много често си тръгваш след първата страница и не искаш повече да се обърнеш назад. Този текст е малко по-друг. Той продължи да бъде тайнство за мен и  актьорите. Ние търсехме неговия скрит смисъл  дълго време. Надявам се, да сме открили нещо достатъчно любопитно и за вас.

Бина Харалампиева

ЗЕМЯТА И НЕБЕТО

Някои казват „времето лети“, други  „от щастие летя“, трети „късметът отлетя“… Откакто свят светува човек мечтае за крила – да се освободи от жестокото притегляне на почвата. И нито балонът, нито самолетът утоляват тази жажда. Защото истинският полет предполага пълна свобода, възможността във всеки миг да избереш посоката,  да кацнеш там,  където пожелаеш и да се въздигнеш пак, когато си поискаш. Това е нашата същинска драма. За разлика от слона,  да речем, ние знаем, че не можем да летим, но бленуваме неистово да се откъснем от земята. Вероятно затова вселената се е смилила и ни е дарила с умението да мечтаем, страдаме, сънуваме, обичаме. Така лети човекът. Душите ни летят.

За ролята на Сестрата ТЕОДОРА ДУХОВНИКОВА е носителка на  наградата за женска роля на Международния фестивал Друмеви театрални празници „Нова българска драма“ – ШУМЕН 2013, а ПЕТЯ СТОЙКОВА – на наградата за сценография на същия фестивал.
За ролята на Брата КАЛИН ВРАЧАНСКИ е удостоен с ежегодната награда „Иван Димов“ 2013 на фонд „Иван Димов“ на фондация „Млади български таланти“.

Следващото представление на „ГАРВАНЪТ” е на 13-ти декември т.г.

 

Фото: Симон Варсано

Подкрепете ни

Сподели   Facebook  Twitter  Google+

Още по темата