Музикалният театър ще зареди публиката с много оптимизъм през декември (Видео+Галерия)

Уважаеми приятели на Музикалния театър и Балет Арабеск представяме богатата декемврийска програма на Музикалния театър и Балет „Арабеск”. Спектаклите ще ви заредят с много оптимизъм и любов , за да посрещнем с прекрасно настроение Светлите Рождествени празници и Нова година! Включени са заглавия от всички жанрове и за всички възрасти.

Цигански барон

За най-малките почитатели са приготвени вълнуващи изненади! От пресцентъра на добрия старец Дядо Коледа, съобщиха , че той , Снежанка и седемте джуджета ще ви посрещнат в театъра на 15 декември от 11.00ч .
Всички родители, баби и дядовци, които са му писали писма, могат да ги донесат половин час преди спектакъла.
Балет „Арабеск” представя своя коледен спектакъл – „Лешникотрошачката” на 10 декември от 11.00ч. и от 19.00ч. и на 19 декември от 11.00ч – съвременна танцова приказка за малки и големи с вълшебната музика на Чайковски и великолепното изпълнение на танцьорите от Балет „Арабеск”.
За феновете на мюзикъла е концерт-спектакъла „Мюзикъл, Мюзикъл” с хитове от най-популярните мюзикъли!„Шоуто трябва да продължи”- два часа в атмосферата на нюйоркския Бродуей и лондонския Уестенд. Отново ще прозвучат откъси от мюзикълите: „Котки”, „Чикаго”, „Кабаре”, „Коса”, „Фантомът на операта”, „Йосиф и фантастичната му пъстра дреха”, „Евита”, „Мис Сайгон”, „Мулен руж”, „Порги и Бес”, „Зоро”, и рок операта ”Исус Христос Суперзвезда”!
Концерт спектакълът „Зимна приказка в оперетата” на 23 и 30 декември е за всички влюбени в оперетното изкуство. Ще се насладите на най-бляскавите арии, дуети и ансамбли от жанра!
Да изпратим 2015 година с чардаш , виенски валсовете и магията на оперетата!

Лешникотрошачката

Билетна каса Музикален театър

бул. „В. Левски“ 100, тел. 02/ 943 19 79
всеки ден от 9:00 до 19:00 часа
http://www.musictheatre.bg

„ХУБАВАТА ЕЛЕНА“ Жак Офенбах I „LA BELLE HELENE“ПЛОВДИВ, 15 септември, 20.00 ч. Античен театърЕдинственото оперетно заглавие в OPERA OPEN 2015!ХУБАВАТА ЕЛЕНА/ LА BELLE HELENE oт ОфенбахС участието на звездите на Националния музикален театър „Стефан Македонски“ и оркестъра на Пловдивска опера с диригент – Юли Дамянов.Билети за оперетата „ХУБАВАТА ЕЛЕНА“ се продават на касата на Концертна зала, в Билетен център пред Общината и в eventim.bg

Публикувахте от Национален музикален театър в 8 септември 2015 г.

След галерията от снимки от представленията
следва кратка история на Музикалният театър

: Красивият салон

: Малката кибритопродавачка

: Снижанка

: Една нощ във Венеция

: Малката кибритопродавачка

: Мюзикъл, Мюзикъл

: Българи от старо време

: Цигански барон

: Лешникотрошачката

: Златното петле

: Снижанка

: Царицата на чардаша

: Малката кибритопродавачка

: Виенска кръв

: Лешникотрошачката

: Лешникотрошачката

: Снежанка и седемте джуджета

: Хубавата елена

: Златното петле

: Лелята на Чарли

: Котаракът Шарл

: http://musictheatre.bg/

Информация за
ДЪРЖАВЕН МУЗИКАЛЕН И БАЛЕТЕН ЦЕНТЪР

В най-новата ни културна действителност Националният музикален театър „Стефан Македонски“ заема достойно място до водещите национални и световни музикални институти. 65-годишната история на единствения у нас жанрово-профилиран театър е неразделна част от историята на българското професионално оперетно изкуство, което достига представително национално ниво още през 30-те години на отминалия век.

До днес театърът е уникално явление в художествения живот на страната и единствен по рода си на Балканския полуостров. На сцената на театъра могат да се реализират широкоформатни музикално-сценични произведения – съвременни мюзикъли и класически оперетни заглавия. Театърът разполага с трупа на изключително високо професионално ниво – солисти, оркестър, балет и хор, сценографи, художници на костюми и собствени ателиета за изработка на костюмите. Специален технически екип обслужва сцената, озвучаването и осветлението и разполага със студио за специални ефекти.

Оперетата в България е вече на над 90 години! Библейската възраст обаче, ни най-малко не е променила привлекателната външност и чаровно-закачливата й усмивка. Най-вероятно защото на Веселата муза генетично й е заложено да не приема света насериозно и по тази причина щастливо се е разминавала с Хамлетовата дилема да бъде или да не бъде. От друга страна, превратностите на сценичния живот у нас през всичките тези години явно са отстъпвали пред европейската шикозност, авантюристичния й дух и… липсата на вродено целомъдрие. Две са историческите дати, увековечили появата й като основополагащ професионално-сценичен опит от края на Първата световна война.

В мразовитата вечер на 10 февруари 1918, в някогашния столичен кинотеатър „Одеон”, Веселата муза за първи път прекрачва патриархалните норми на общественото ни благоприличие с представлението на „Маркиз Бонели” от берлинчанина Рудолф Делингер.

Десет месеца по-късно, на 5 декември 1918, тържествено вдига завеса новопостроеният (макар и дъсчен) храм на Веселата муза – Свободен театър1, с нашумялата през войната виенска оперета „Царицата на чардаша”. След „Царицата на чардаша”, до края на първия театрален сезон, се поставя още четири оперети на гребена на европейската вълна: “Есенни маневри” от Калман, “Розата на Стамбул” от Лео Фал, “Граф фон Люксембург” от Лехар и “Кралицата на киното” от Жан Жилбер, приживе донесли световна слава на своите автори. И тази актуална за времето ориентация се превръща във водеща репертоарна стратегия не само за Свободен театър, но и за основаните след него достатъчно представителни оперетни театри: „Ренесанс”, Кооперативен театър, „Одеон” и Художествен оперетен театър, формирали представата за българския оперетен театър в златния му период – между двете световни войни. Независимо че не е подкрепян от държавата, той не само успява да се наложи в театралния ни живот, но дръзва да се съизмери и с най-прочутите за времето оперетни театри на Европа. Решаващ в този смисъл е колкото историческият му шанс, че с появата си улучва върховия момент на т.нар. нововиенски оперетен стил, толкова и фактът, че най-нашумелите постановки на европейските оперетни столици (Виена, Будапеща, Париж, Лондон, Берлин) веднага се пренасят и на българска сцена. И не случайно в началото на 30-те години, българският оперетен театър (след триумфалните гастроли на Кооперативен театър в Турция и Югославия) е признат за най-престижния популярножанров театър на Балканите.

Първото звездно поколение на оперетната ни сцена влиза в историята на жанра с имената на: Мими Балканска, Вяра Сълплиева, Ангел Сладкаров, Асен Русков, Иван Цачев, Симеон Симеонов, Иван Станев, Петко Ников, Никола Попов, Матьо Македонски, Иван Радев, Генчо Марков, Тинка Краева, Коста Армянов, Невена Дочева, Битуш Давидов, Банчо Банчевски, Елисавета Рускова, Иванка Сладкарова, Надя Ножарова, Коста Райнов, Виолета Симеонова, Милен Паунов, Рина Пенчева, Илия Йосиф, Анета Цанкова, Стоян Коларов, Надя Шаркова, Милена Баръмова, Стефан Анастасов, Коста Наумов, Любен Герасимов, Лидия Станева, Катя Димова, Иван Чаракчиев… Но емблематични за оперетното ни изкуство, с двете му характерни лица – лиричното и комичното, несъмнено остават имената на легендарните звезди: Мими Балканска и Асен Русков.

Независимо от общественото признание и изградените театрални традиции, в навечерието на трийстия си рожден ден Веселата муза е сюрпризирана от сериозно сътресение – промяната на статута й. С Указ на Отечественофронтовското правителство (1947) е одържавен последният частен оперетен театър в столицата и е преименуван в Народна оперета, а през лятото на 1948, с нов Указ и по съветски модел е създаден Държавният музикален театър, който единствен получава правото да я представлява.
Не забравяйте да изключите телефоните си!

Юбилейният 65-ти сезон продължаваме с юбилей! Този път на хитовата постановка на Оперета N 1 за всички времена „Царицат…

Публикувахте от Национален музикален театър в 17 януари 2014 г.