Светла Драганова: Посади на детето перце и ще му израсне крилце!

Светла Драганова има 40 години стаж в образованието. От 2002 до 2015 г. е директор на СОУ „Георги Измирлиев“ в Горна Оряховица. Завършила е Института за прогимназиални учители – Силистра, със специалност български език и руски език /първа/ и втора специалност – физическо възпинание. След това – последователно Шуменския университет „Константин Преславски“ – руска и българска филология,
Софийския университет „Св. Климент Охридски“ – философия, Софийски университет – учител по религия в Богословски факултет. Учител-магистър, III ПКС.

– Госпожо Драганова, какво мислите за промените в учебните програми, които МОН неотдавна обяви?

– Безсмислени. Така и не разбирам каква е целта. За мен това е съзнателна и целенасочена неграмотност на всички нива. Нима управляващите не знаят, че образованието съществува преди държавността и че образователната система е консервативна система, което е нейната силна страна. Промени в нея не се правят с революция, а чрез еволюция. Кому е необходимо това бързане! Законът за училищното и предучилищно образование трябваше да влезе в сила поне след три години, за има време да се огледа от всички страни, да се преправи там, където се открият грапавини, да се осмисли, да се напишат грамотно учебниците и учебните помагала. Освен това мисля, че при едно друго управление ще се наложи да се анулират цели членове, точки и прочие – толкова е разхвърлян и неподреден!
– Какво според Вас може да промени средното образование в положителна насока?
– При новите учебни програми не знам какво може да се промени в положителна посока. От години говорим, че учебните програми не трябва да натоварват учениците, че учебниците трябва да се пишат на разбираем и достъпен език за учениците, а наблюдавам точно обратната тенденция. Когато на ученика не му е ясно, когато липсват часове за затвърдяване на новите знания, той губи интерес. И започват безпричинните отсъствия, които съвсем късат нишката на знанието. Да не говорим, че от три, учебниците вече ще бъдат незнайно колко на брой. И картината става още по-тъжна. Някой дава ли си сметка, че завършващите средно образование полагат матура! Да не се окаже, че 50 % от матуритетните въпроси няма да са изучавани от учениците, поне не в изискуемия за ДЗИ обем, поради големия брой учебници и различното им съдържание.

– В децата ли е проблемът с ниската четивна грамотност или в начините на преподаване?
– Учениците са неграмотни, да. Няма защо да крием главите си в пясъка. От неграмотни ученици стават неграмотни студенти и неграмотни висшисти. Как Ви звучи начален учител да напише „Оведумителна” бележка до родител?! Как Ви звучи учител по български език и литература да изпише на дъската пред децата „четЕри”?! Как Ви звучи 15:0 да е 15 или 0 ?! Единици са, да, но ги има. А добрите и грамотни учители просто нямат време да обучават децата, както трябва. Учителят е претоварен от канцеларска работа – сведения, доклади, комисии и прочие, и прочие. Той няма време за пряката си работа. В същото време и „препускащите” учебни програми не му дават тази възможност. Няма време! Няма време за краснопис, няма време за правопис…Дойде такова време, че бабите и дядовците имат в пъти по-висока езикова грамотност и култура, отколкото тази на внуците им. Не е ли абсурдно!
– Като дългогодишен директор на училище какво бихте препоръчали да се промени в системата за управление на училищата?
– Много неща трябва да се променят. Много! Като започнем от учебните програми, минем през учебните планове и стигнем до промени и във висшето образование. Без изключение, всички висшисти трябва да полагат държавен изпит по български език. В пъти по-сложен той трябва да е за бъдещите учители. Пред учениците учителят трябва здраво да стои на краката си по отношение на своята грамотност, независимо какъв учебен предмет преподава.
Не мога да разбера и какъв е смисълът от т. нар. „Обществен съвет”. На практика излиза, че наистина всеки в България разбира от футбол и от образование. Накратко, новият орган е натоварен с доста функции – той ще одобрява стратегията за развитие на училището и ще предлага мерки за подобряване на образователния процес, ще участва в част от работата на педагогическия съвет, ще дава становища за разпределението на бюджета, ще съгласува учебния план, избора на учителите, план-приема, ще участва в комисиите по атестиране на директорите и ще сигнализира при нарушения в нормативните актове?! В него ще участва кой ли не, но не и директорът или учители. Прибавих и директорите, защото те щe са членове на този съвет, но без право на съвещателен глас! Не ми харесва и идеята за атестация на учителите от страна на директора. В някой друг век да, но не и сега. В същото време ще отпадне ли диференцираното заплащане на учителите или ще остане. Ако остане, ще наблюдаваме комични ситуации по отношение на атестация и диференцирано заплащане.
Не разбирам и защо първоначалната идея за директорите да има мандатност отпадна.Човекът ли е за мястото или мястото за човека? Аз винаги съм била за мандатност. Не за един мандат, разбира се. На всеки четири години би трябвало да има конкурс. Ако директорът работи добре и не е „шефът”, а „лидерът”, нека работи и училището да върви напред. Това ще го накара да бяга от рутината и винаги да бъде „начеку” /нащрек/. Но за не повече от два мандата, защото сред учителите има много родени лидери и хора с брилянтни идеи. Аз работих с такива хора и за мен беше чест и удоволствие.

– Как родителите могат да съдействат на учителите за доброто на децата и правят ли го по Ваше мнение?
– На този етап на принципа „първите седем години” и да се вслушват в мнението на учителите. Определено мога да кажа, че родителите познават децата си такива, каквито са вкъщи и дори не подозират, че те могат да бъдат съвсем различни в училище. Причините са много и дълга тема на разговор е защо е така, но е факт. В последните години наблюдавам положителна тенденция от страна на родителите. Радвам се, че те започнаха да инвестират в образованието на децата си, но ми се иска повече да вярват на учителите, по-малко да се месят в работата им и да не си позволяват да критикуват вкъщи учителя пред детето, защото така желаният учителски авторитет никога няма да го има. Един добронамерен разговор между учител и родител винаги е възможен. Трябва да мине време, да се приложат различни системи за обучение на родителите, за да могат те адекватно да се впишат в училищния живот. Не може с копи-пейст да взаимстваме други образователни системи.

– Длъжник ли е държавата на българския учител?
– Държавата от години е длъжник на българския учител. Всъщност, винаги е била длъжник по отношение на заплащането, но имаше време, когато тя адекватно съхраняваше авторитета му. Сега авторитетът на българския учител е срутен тотално. Заплащането не отговаря на усилията, които той полага и самочувствието му на просвещенец остана някъде в задния двор на училището, в миналото…Учителят трябва на този етап да получава минимум хиляда лева заплата и да бъде оставен да работи. Аз мога да кажа какво е качествено образование, но не бих могла да дам определение на мантрата „качество на образованието”. Резултатите от качественото образование идват не от кого да е, а от учителя. Често съм казвала на колегите си: „Ако искате, на „бимбинистански” преподавайте, но научете учениците”. Великите неща стават чрез простички действия, а не чрез парфюмирани и помпозни фрази. И друго честичко повтарях: „Посади на детето перце и ще му израсне крилце”! Аз имах големия късмет да работя в екип с невероятни учители и повярвайте, учителят е способен на чудеса.
Иска ми се да завърша с малък откъс от стихотворението на Харалампи Харалампиев „Душата на учителя”:
На теб са ти останали длъжници
поетите на всички времена…
Догаряли са твоите зеници-
на другите дарили светлина.
Затуй наместо паметник гранитен,
ти в спомените наши си изгрял.
И всеки помни по един учител –
из стръмното ръката му подал.