Премиера на „Сарабанда“ в Театър 199

14 януари, 2016 18:09 | Афиш, Изкуство, Свободно време | Няма коментари

Премиера на „Сарабанда“ в Театър 199

На 16-ти януари от 19:30 часа Театър 199 „Валентин Стойчев” ще представи новата си премиера

САРАБАНДА_MG_8580

от ИНГМАР БЕРГМАН

превод ВАСА ГАНЧЕВА

постановка ИВАН УРУМОВ

сценография МАРИЯ ДИМАНОВА

музика ХРИСТО НАМЛИЕВ

художествено осветление ПЕТЬО НАЧЕВ

с участието на:

ВАЛЕНТИН ГАНЕВ

СТЕФКА ЯНОРОВА

МАЛИН КРЪСТЕВ

ЕЛЕНА ТЕЛБИС

_MG_8556

Сцени от един живот

Кратък поглед към съдбата и дейността на шведската кино и театрална легенда Ингмар Бергман.

 

Роден в град Упсала през 1918 г. в семейство на лутерански свещеник и домакиня, Ингмар Бергман преживява трудно детство. Заедно с брат си и сестра си, той е подложен на стриктно възпитание, свързано със строги наказания за най-дребната пакост. Вероятно това подсилва склонността му да се усамотява и да търси утеха в света на фантазията. А веднъж получил като подарък латерна магика – тип прожекционна играчка, изобретена през 17 век, пред Бергман се разкрива един напълно различен и нов начин за възприемане и отразяване на заобикалящата го действителност. След краткотрайно залитане по идеологията на нацизма, той се установява в Университета в Стокхолм, където без особен успех се старае да получи научна степен по изкуствознание и литература. Бергман по-скоро използва времето на образованието си, за да се отдаде на основните си интереси – киното, театъра и на поредица от романтични връзки._MG_8662

След завършването си младият Бергман започва работа като асистент-режисьор в местния Стокхолмски театър. Следват повече от две десетилетия, през които поставя в Хелзинкския градски театър (1943-1946), в Голденбургския общински театър (1940-1949), в Градския театър в Малмьо (1953-1970) и в Кралския драматичен театър в столицата на Швеция (1960-1966). Паралелно със сценичните си прояви в театъра Бергман гради филмова кариера, която постепенно го превръща в един от най-влиятелните кинорежисьори на XX век. Заживява главно на остров Фарьо, близо до югоизточния бряг на Швеция, с намерението да се отдаде най-вече на писането на сценарии, но режисурата не спира да го влече и за едно десетилетие той постига световен успех с кинотворби като „Усмивки през една лятна нощ“ (1955), „Седмият печат“ (1957) и „Поляната с дивите ягоди“ (1957). Той продължава да прави филми и през следващите десетилетия. Някои от най-известните му заглавия са: „Персона“ (1966), „Девствена пролет“ (1960), „Есенна соната“ (1978) и телевизионната продукция „Сцени от един семеен живот“ (1973).

Бергман е режисьор в Театър Резиденс в Мюнхен (1977-1984) през един период на самоволно изгнание, след като през 1976 г. е бил съден за укриване на данъци. Въпреки, че е признат за невинен, гневът на Бергман срещу публичното му унижение, го довежда до решението да прекрати всички започнати проекти в Швеция. Той затваря студиото си на Фарьо и заминава за Германия, където пребивава до средата на 80-те години.

Бергман е баща на девет деца, жени се пет пъти и има романтични връзки с някои от най-бляскавите си актриси, включително с Лив Улман, Биби Андершон и Хариет Андершон. Най-дълго живее с Ингрид фон Розен, негова съпруга от 1971 г. до смъртта ѝ през 1995 г. Края на дните си Бергман прекарва в Швеция, като приключва кариерата си със „Сарабанда“ (2003). Умира в съня си в своя дом на остров Фарьо през 2007 г., на 89 годишна възраст._MG_8760

 

„Всеки желае да е щастлив и се страхува от болката. Но дъгата е невъзможна без преди това да е валял дъжд“.

„Най-кошмарното нещо е да осъзнаеш своята обърканост и да я разбереш“.

„Човек трябва да е благодарен за ужасите, с които е свикнал. Защото непознатите ужаси са истински страшните“.

Ингмар Бергман

САРАБАНДА е старинен испански танц в характерно бавно темпо, използван от композитори в различни епохи. Сарабандата е в сърцевината на последния сюжет в творчеството на Ингмар Бергман, автор признат още приживе за класик като драматург, сценарист, кино и театрален режисьор. Сякаш цялото му духовно и интелектуално богатство е съсредоточено в този негов шедьовър.

В нашата Сарабанда Валентин Ганев играе Юхан. Макар вече възрастен, героят му е зареден с мощен вътрешен заряд, с огромна разрушителна, но и трогателна енергия. Стефка Янорова е Мариан, бивша съпруга на Юхан – горда и силна. Тя се появява в дома му в момент на криза, резултатите от която поема върху плещите си, въпреки своята деликатна чувствителност. Малин Кръстев е Хенрик – син на Юхан от друг брак. Той е объркан и раним, но едновременно с това сложен и непредсказуем. Елена Телбис е дъщерята на Хенрик – нежна, крехка, но и експлозивна. Нейната съдба и бъдещето ѝ са в центъра на тази сарабанда.

Иван Урумов поставя пиесата сякаш с диригенска палка, с плавност и прецизна отмереност, изграждайки една театрална сюита. Завладяваща и красива, релефна и безпощадно откровена. Той разчита текста на Бергман без да търси излишни ефекти, но и без да спестява от всички негови нюанси – неслучайно действието в Сарабанда се развива през есента в синхрон с нейните пастелни цветове. Но по-силно е усещането за настъпващата зима с бялата си острота, с дълбоките си сенки.

Сценографията на Мария Диманова и музиката на Христо Намлиев са изчистени и носят изцяло попътен на духа на спектакъла рисунък.

 

САРАБАНДА се поставя за първи път в България.

Снимки: Павел Червенков

Подкрепете ни

Сподели   Facebook  Twitter  Google+

Още по темата