В Националния литературен музей чакат „освобождение” за Трети март

29 февруари, 2016 09:35 | Денят, Култура | 1 коментар

Седем кандидати се борят да оглавят институцията

За втори март е насрочен конкурсът за избор на директор на Националния литературен музей. По закон длъжността се заема с конкурс, но институцията е вече шеста година с назначено временно ръководство в лицето на Катя Зографова. За нея не е имало имало конкурс по времето, когато ресорен заместник-министър на културата беше Тодор Чобанов, днес заместник-кмет на Столична община.

Множество медийни публикации и телевизионни репортажи през изминалите години поставиха въпроса за тежкото състояние на литературните музеи. Академика БГ направи серия публикации за запустели сгради, собственост на музея. Междувременно действащи музеи в София като този на Пейо Яворов и Димитър Димов се оказаха със затворени врати през последните месеци. Явно тази ситуация, както и царящото напрежение в музея, е накарало Министерството на културата да насрочи провеждането на конкурса в навечерието на Националния празник Трети март при официално обявен срок до месец май.

Седем кандидати, сред които и уредничката на музея „Н. Й. Вапцаров” Катя Зографова, временно изпълняваща длъжността директор, ще се състезават да оглавят институцията. Ще представим имената и на останалите кандидати с убеждението, че журито, назначеното от Министерството на културата, ще вземе безпристрастно решение за това кой да оглави Националния литературен музей.

Атанас Капралов е съвременен поет, носител на няколко награди за поезия, известен с работата си както с младите, така и с утвърдени творци като Любомир Левчев, Евтим Евтимов и др. Бил е директор на театъра в Димитровград, а в момента се занимава с организационна културна дейност в Столичната библиотека. Завършил е българска филология е автор на няколко стихосбирки. Член е СБП, но точно от тези среди преди две години написаха, че бил автор и на текстове за чалга песни, чиято „столица” е Димитровград. Пак от СБП съобщиха, че Атанас Капралов е имал намерение да се кандидатира за председател на СБП, но в последния момент се отказал от състезанието.

Балчо Балчев е познато име в съвременните литературни среди още от края на 80-те години, когато печели първата си награда за поезия. Малко съвременни поети се радват на неговата популярност. Въпреки че не присъства на телевизионните екрани, той пълни салоните и читалищата при своите литературни четения. Филолог по образование, владеещ френски, английски и руски език, той беше главен редактор на в. „Народно земеделско знаме” след промените и директор на „Международни връзки” в земеделското министерство.

Мариана Кирова е филолог, журналист и доктор по българска литература. Започнала своята кариера във вестниците „Демокрация” и „Подкрепа”, повече от 15 г. тя отразяваше в пресата работата на парламента и на Министерския съвет. Автор е на две стихосбирки и две книги с разкази, носител е на литературни награди за поезия и проза. След защитата на дисертацията си работи в Националния литературен музей, където по нейна инициатива в дома на Владимир Башев беше създадено Поетично ателие на съвременни поети и журналисти. Д-р Кирова е и хоноруван преподавател в Софийския университет „Св. Климент Охридски” към Факултета по славянски филологии.

Мирела Иванова е съвременна българска поетеса, автор на няколко книги със стихове и на сборници с разкази. Работи в музея „Иван Вазов” в София като негов уредник. Сътрудничи активно на немски медии, специализирала е в Германия. Семейството й е на творци – тя е съпруга на писателя Владимир Зарев и е снаха на известния преди 1989 г. академик Пантелей Зарев.

Пламен Крайски е един от основателите на кръга „Будител”. Преди пенсионирането си е бил заместник-председател на Държавна агенция „Архиви” при правителството на Сергей Станишев, а впоследствие е преподавал в УНИБИТ, оглавяван от Стоян Денчев. През последните години Пламен Крайски е активен в опазването на културното наследство на Странджа и Малко Търново.

Станимира Ненкова е най-младият кандидат за поста. Тя е с две висши образования – българска филология в Софийския университет и английска филология в САЩ, където е живяла със семейството си през последните 20 години. През този период тя е участвала в създаването на български училища, в експонирането на етнографски сбирки и в промоцирането на съвременни български автори.

При тази палитра от кандидати, всеки със своя принос към съвременната българска култура, министерството, оглавявано от Вежди Рашидов, ще трябва да отличи най-добрата представена концепция.

Академика БГ ще съобщи своевременно за резултата, тъй като следим темата отблизо. Нашата поредица от публикации „Домове на нежни души или домове на разрухата“ породи сериозен обществен интерес, а темата продължава да бъде актуална.

 

Евелина Гечева

Снимка: Георги Вянев

Подкрепете ни

Сподели   Facebook  Twitter  Google+

Още по темата

  1. Крайски коментира на 29 февруари, 2016 г., 17:23 ч.

    Уважаеми колеги,
    Уважаема г-жо Джамджиева,

    Позволявам си да коментирам публикацията в електронния вариант на издаваното от вас списание „Кръб Z” „В Националния литературен музей чакат „освобождение” за Трети март”. В нея сред седемте кандидати за длъжността „Директор” на Националния литературен музей е споменато и моето име. В тази връзка искам да направя някои корекции.
    1. Първо – аз не съм пенсионер.
    2. Второ – бях заместник-председател на Държавна агенция „Архиви” не по времето на правителството на г-н Сергей Станишев, а по време на първия кабинет на г-н Бойко Борисов. Работих в екима на проф. Георги Бакалов.
    3. В качеството си на създател и почетен председател на Сдружение „Кръг Будител” и гл. редактор на списание „Будител”се занимавам не само с защитата на културното наследство на Странджа и Малко Търново.

    От духът на публикацията строи не професионално поднасяяне на информацията. Вероятно това се дължи на нейната анонимност.
    Моля, внесете нужните корекции и отбележете видно, че читателят е бил заблуден.
    Желая успех на списанието, което чета редовно.
    Пламен Крайски

    Благодаря за коректното поправяне на текста от страна на г-жа Светла Джамжиева, главен редактор. Не познавам авторката – ЕВЕЛИНА ГЕЧЕВА, но се надявам, че занапред ще поднася на читателите проверена информация. Списание „Клуб Z” заслужава това.
    Пламен Крайски