Една разбрана, недоразбрана и криворазбрана идея

20 февруари, 2016 09:55 | Култура | Няма коментари

Една разбрана, недоразбрана и криворазбрана идея

Никола Инджов

Преди известно време намерих лични основания да предложа на публично обсъждане идеята за отпадане на настоящия национален химн „Мила родино”. Достатъчно бе да знам, че от първоначалния текст са останали само пет реда – първият и четирите от припева. Ето оригинала:

 
Горда Стара планина,
до ней север се синей.
Слънце Витош позлатява,
към Цариград се белей.
Мила Родино,
ти си земен рай,
твойта хубост,
твойта прелест,
ах, те нямат край.
Хайде, братя българи,
към Балкана да вървим.
Там се готви бой юнашки,
за свобода, правдини.
Ще припомня, че Цветан Радославов композира тази изпълнена с родолюбива емоция песен през 1885 г. по пътя към бойното поле на Сръбско-българската война. Исторически и смислово текстът няма нищо общо с националния празник 3 март, нито с българо-руските взаимоотношения, както смятат някои разпалени днешни русофили и русофоби…
Познавам бегло случая с налагането на сегашния химн на България. Около Георги Джагаров (тогава достоверен и почти безпогрешен тълкувател на недомлъвките на Тодор Живков) съм проумявал възникването, развитието, провъзгласяването на смяната на предишния химн „Българио мила, земя на герои…” с «Мила родино».
Ето , впрочем, актуалната версия:
Горда Стара планина,
до ней Дунава синей,
слънце Тракия огрява,
над Пирина пламеней.
Мила Родино,
ти си земен рай,
твойта хубост,
твойта прелест,
ах, те нямат край.
Имало е още два куплета:
Паднаха борци безчет
за народа наш любим.
Майко, дай ни мъжка сила
пътя им да продължим!
Дружно, братя българи,
с нас Москва е в мир и бой!
Партия велика води
нашият победен строй.
Тези два куплета се зачеркват по същите причини, по които са били измислени – господстващата идеологическа конюнктура. Излиза, че нашенската власт (веднъж през 1964 г., втори път през 1991 г.) е можела дори в националния химн да налага отпадането или прибавянето на угодни на режима текстове. Каква е гаранцията, че това няма да се случва отново и отново? Има ли въобще гаранция? Особено днес и тук, където мало и голямо, кьораво и сакато, учено и недоучено, направо отсича, че „Държава няма!”…
Прословута фраза, която звучи всекидневно по телевизии и радиостанции, изказвана от какви ли не хора и по какъв ли не повод. Богати и бедни, християни и мюсюлмани, етнически и партийни общности повтарят и повтарят все същото – «Държава няма!». На свой ред и аз твърдя, че държава наистина няма – в здравеопазването, в пенсионното осигуряване, в закрилата от битовата престъпност и т. н. Това е, общо взето, политическата държава. Тя някакси е извън злощастната днешна наша орис. Налице е съдбоносното разцепление на България – от една страна държава, която вече я няма, от друга страна народ, който все още го има….
Но все пак, но все пак съществува българската Държава на духа, създадена от Първоучителите Кирил и Методий. Държава – олицетворение на стародавната българска народност, на най-значителния български принос в световната цивилизация!
Днес, колкото и необяснимо за здравия разум, колкото и неприемливо за традиционния морал, срещу нашата Държавата на духа коварно действа нашата политическа държава. Да, винаги е имало, има и ще има нравствена несъвместимост между културата и властта, но това противоречие понастоящем е изпълнено с невиждан цинизъм от страна на управляващите, с недалновидно отношение към интелектуалния зародиш у грядущите поколения. Днес съвършено ясно се вижда, че докато културата е предназначена да възвисява и изгражда личността, политиката унищожава съзидателните способности и съсипва моралните добродетели на нацията. Политическата държава официализира като хора на житейския успех кредитни милионери, ненаситни приватизатори, корумпирани сановници от всякакъв ранг, , гузни новобогаташи от всякакви фондации. Създава псевдоинтелектуален елит от шоумени, чалгаджии, подражатели и направо плагиати на чуждестранни образци в киното, театъра, телевизията. Налага чрез фалшифицирани избори кметове и министри с повдигнати срещу тях съдебни дела за присвояване „в особено големи размери“. В администрацията се подвизават мошеници на всички равнища, публично известни са така наречените «калинки». При толкова корист, при толкова некадърност чудно ли е, че политическата държава превърна страната ни в най-бедната държава на Европейския съюз? Политическата държава озверя, стана заплашителна, разпокъсва родовитее и поколенческите връзки, наследената патриархалност, благородството на разума, безкористието на морала.
Прочетох във вестникарска дописка, че един властник облепил кабинета си с мъдрости на латински. На всеки посетител се набивали на очи белите листи с разпечатани сентенции. Те били на всички стени в стаята, две от тях точно над главата на кмета – „Voх populi, vox dei”, както и „Sub lege libertas”, които в превод означават „Глас народен, глас Божи” и „Свобода според закона”. Сред надписите имало цитати от Библията от рода на „Всеки човек е лъжец“, „О, свещена простота“, „В царството на слепците, едноокият е цар“, „Времето лети“, „Бързай бавно“, „Няма нищо ново под слънцето“…
Какво мога да кажа, освен и аз да повторя библейски слова: «И видях друг звяр…»
Политическата държава е разделна държава, именно това е главната причина да излеза с призив за отпадането на нейния химн и замяната му с химна на Държавата на духа. Идеята постигна първоначалния замисъл и предизвика многогласен отзвук. До този ден и час в подкрепа на специалната подписка в интернет със сигнатура «Петиция 134961» поставиха подписите си сто и тридесет души, между които учители, дипломати, читалищни деятели, студенти. Най-много са писателите, което означава, че в съвкупност с нашите читатели ние вече представляваме сърцевината на достатъчно многолюдна и авторитетна интелектуална общност. Тук по разбираеми причини споменавам само членовете на СБП. Те са Георги Ингилизов, Мина Карагьозова, Кънчо Кожухаров, Бойка Асиова, Иван Есенски, Валентин Качев, Петър Анастасов, Павлина Павлова, Димитър Кирков, Драгомир Шопов, Йордан Нанчев, Красимир Георгиев, Румен Стоянов, Петко Каневски, Атанас Звездинов, Анжела Димчева, Васил Василев, Петър Доневски, Петър Андасаров, Илко Минев,Банко Банков, Борис Данков, Илко Капелев…
Не познавам всички, подписали петицията. Но ми се иска да отбележа, че сред тях са Пенка Генева – Чакалова, високопросветена потомка на Капитан Петко Войвода; световноизвестният Маг Астор; бизнесменът с възрожденски манталитет Койчо Русев; председателят на Съюза на независимите писатели Марин Кадиев; обявеният за най-виден българин в САЩ проф. Иван Канев; чуждестранният член на Българския ПЕН-център Александър Гочев; родолюбци от десетина европейски страни…
Естествено, има и несъгласни с идеята. Неколцина се възползваха от възможността да изкажат своето мнение във форума на самата петниция. Направиха го анонимно, което ме лишава от възможността да вляза в дискусия с тях.

ХИМНЪТ ДА ВЪЗВИСЯВА БЪЛГАРИЯ – ДЪРЖАВАТА НА ДУХА!
България – Държавата на духа, създадена от Първоучителите Кирил и Методий, е единствената наша държава, устояла на насилствени владичества, враждебни нашествия, световни войни.
България – Държавата на духа, олицетворява културното превъзходство като израз на свобода и вгражда в разума на българския народ култури, религии и езици от отечествените постранства.
България – Държавата на духа, съществува като несъкрушима родина и има свой величествен химн!
Без съмнение, този химн е „Върви, народе възродени” с текста на поета Стоян Михайловски и с мелодията на композитора Панайот Пипков, надживял официалните символни песнопения на три досегашни български царства и една република.
Ето този химн в примерен вариант, познат ни от редица ансамблови изпълнения. Възможно е и друго подходящо осъвременяване на някои езикови архаизми.

КИРИЛ И МЕТОДИЙ
«Върви, народе възродени,
към светла бъднина върви,
с книжовност – тази сила нова,
съдбата си ти поднови!

Върви към мощната Просвета!
В световните борби върви,
от длъжност неизменно воден –
и Бог ще те благослови!

Напред! Науката е слънце,
което във душите грей!
Напред! Народността не пада
там, дето знаньето живей!»

Тъй солунските двама братя
насърчваха дедите ни…
О, минало незабравимо,
о, пресвещени старини!

България остана вярна
на достославний тоз завет –
в тържествуванье и в страданье
извърши подвизи безчет…

Бъдете преблагословени,
о вий, Методий и Кирил,
отци на българското знанье,
творци на наший говор мил!
Не е ли време за химн, който възвисява народ и държава, сплотява поколенията, закриля трудолюбието и ученолюбието?
Химн за всеки един и за всички заедно?
Време е!
…И тъй, струва си да продължим обсъждането в специалния сайт, който събира подписи и придава необходимата публичност на подписката. Линкът към сайта в интернет е ПЕТИЦИЯ 134961. Кликнете върху тази сигнатура и следвайте указанията, за да включите своето мнение.

Подкрепете ни

Сподели   Facebook  Twitter  Google+

Още по темата