Вожд, учител и бащица в обща изложба

16 март, 2016 13:44 | Изкуство, Свободно време | Няма коментари

Националната галерия и Музеят на социалистическото изкуство представят изложбата „ОБРАЗЪТ НА ВОЖДА“. Тя ще продължи от март до ноември 2016 г.

Откриването е на 17 март, четвъртък, в 18.00 часа, в София, ул. „Лъчезар Станчев” № 7.

Това е първата изложба от новата дългосрочна програма на музея, включваща представящи на сюжетно-тематичен принцип изкуството от социалистическия период цикли.

Художествената система от идейно-съдържателни, тематични и стилово-пластични принципи, която е наложена в българското изкуство след установяването на тоталитарното управление, е формулирана още през 30-те години в Съветския съюз и е позната с термина „социалистически реализъм”. Изкуството става един от пропагандните инструменти на властта и създава своите митологеми, най-важната от които е образът на комунистическия вожд.

През периода съществува строга йерархия на жанровете, на върха на която са фигуралните композиции със сюжети от историята и революционните действия на комунистическата партия, социалистическото строителство, индустриализацията и труда във всичките му разновидности. Портретите на комунистическите водачи заемат главно място и гарантират на своите автори професионален престиж и политически актив.

В изкуството на тоталитарните държави образът на вожда е обект на култ, на обожествяване, което води до обезличаване. Превърнат в схема, образът на реалната човешка личност е лишен от индивидуална психологическа характеристика,.

Начело на слетите в едно партия и държава вождът има много превъплъщения: „теоретик и идеолог на революцията”, „народен водач и трибун”, „гениален военен стратег”, „държавен и партиен ръководител”. Неговият образ доминира визуалната среда на държавата, обществото и отделната личност.

В изложбата са включени фигурални композиции и портрети на комунистическите лидери Маркс, Енгелс, Ленин, Сталин, Мао Дзедун, Димитър Благоев, Георги Димитров, Вълко Червенков, Тодор Живков, Леонид Брежнев и др.

В показаните произведения се проследяват движенията в стила на социалистическия реализъм. Нещо повече – долавя се политическият климат на времето, в което те са създадени: повърхностния академичен натурализъм на сталинския култ, опитите за догматично „разкрепостяване” в края на 50-те и началото на 60-те години, творческите интерпретации по темата от 70-те и 80-те години. Като цяло обаче формулата остава доста устойчива и наложеният в теорията и практиката на държавите от тоталитарен тип канон остава да функционира в най-широки идейно-тематични рамки.

Изложбата включва 70 произведения на живописта, скулптурата и политическия плакат, както и цитати от идеологическата критика през този период, каталози, списания и албуми с репродукции от 50-те до 80-те години.

Куратор на изложбата е Николай Ущавалийски – завеждащ филиала Музей на социалистическото изкуство към Националната галерия.