Показаха Самарското знаме след дълга реставрация

4 март, 2016 13:49 | Денят | Няма коментари

Българската военна светиня – оригалното Самарско знаме, излезе за среща с публиката след продължителна реставрация. То беше показано в Националния военно-исторически музей.

Знамете е изработено е в руски манастир в град Самара, за да участва в Априлското въстание. Не успява обаче да стигне навреме за боевете.

Дарено е на Българското опълчение по време на Руско-турската война (1877 – 1878). Единственото знаме в историята на България, наградено с Орден „За храброст“.

След освобождението участва и в Сръбско-българската война. Знамето се изважда за посетители за терти път в полсендите 15 години. То не е част от постоянната експозиция на Националния военно-исторически музей.

Причината – пази се хранилището на музея, далаче от атмосферни влияния и светилна. Цветовете му днес са избледнели. През 60-те години на 20 век знамето претърпяло неадекватни реставрации от учени на СССР.

Знамето е трицветен плат (от горе надолу хоризонтално: червен, бял, син) с размер 1.85 на 1.90 метра с вшити в средата златни кръстове. От едната страна в тях е избродиран образът на Иверската Богородица, а от другата образите на Светите братя Кирил и Методий. Живописните работи са извършени от Петербургския художник Николай Симаков, а бродериите от монахините на Самарския манастир.

Към дръжката на знамето са прикрепени три ленти: синя с надпис „Да воскреснет Бог, и расточатся врази Его“, червена с надпис „Самара-българския народ, 1876“ и бяла.

Пиката на знамето е сребърна във византийски стил и е изработена по проект на граф Рошфор.

По решение на Думата на град Самара от 17 (29 по стар стил) април 1877 г. знамето е предадено на великия княз Николай Николаевич за да бъде връчено на Българското опълчение. На 6 (18 по стар стил) май 1877 г. в Плоещ делегация от град Самара, начело с Ефим Кожевников и Пьотр Алабин връчва Самарското знаме на Българското опълчение на специална церемония, в която знамето е заковано на дръжката със златни пирони. Последният пирон е закован от старият поборник войводата дядо Цеко Петков, който сваля калпак и с вдигнат към небето поглед възкликва:

«Да даде Господ това свято знаме да премине от край до край през многострадалната българска земя. Нека нашите майки, жени и сестри да изтрият с него скръбните си очи, а след него да настане траен мир и благоденствие.»

Знамето се прочува по време на Битката при Стара Загора. Знаменната рота попада под фронтален противников огън. Загиват знаменосците унтерофицер Антон Марчин, унтерофицер Авксентий Цимбалюк и опълченец С. Минков. Известен в историята остава подвигът на подполковник Павел Калитин, който с героични усилия и цената на живота си успява да спаси знамето от турски плен. Изнесено е от бойното поле след свиреп ръкопашен бой от спонтанно формиралата се Знаменна група-унтерофицер Тома Тимофеев, опълченец Никола Корчев, Павел Малкия, Д. Минков, Попов, Радев, Мицов, Донев, Никола Кръстев, осетинеца Николай Караев-Дудар и др.

Носено е и в битката при Шипка и Шейновската битка. След войната III-а Опълченска дружина е преобразувана в III-а пехотна Радомирска Пехотна дружина и Самарското знаме се пази в гарнизона ѝ в Радомир, от където е последният му знаменосец Никола Корчев.

През 1881 г. дружината получава друго знаме и между 1881 и 1946 г. Самарското знаме се съхранява в Двореца в София (дн. Национална художествена галерия).

В 1946 г. е пренесено в Националния военноисторически музей, където се съхранява и до днес в камера при специални условия.