Живеем в земята на Ботев

Нямаме право да живеем така,
сякаш Ботев не е съществувал!

Рашко Стойков

“Аз съм българче, обичам…”.Какво? Аз съм българче и обичам своята родина, своята майка,своя език, горите зелени, цветя подарени… Какво обичам аз? Какво българче съм аз? Знам ли изобщо какво е да си българин? Бреме или благослов на завещаното от предците. Аз съм българче, което ходи на училище, а не знае кога е създадена България, аз съм българче, което учи българска история, но не знае как се пише думата “въстание”, българче съм, което предпочита да изписва български думи с латински букви и емотикони, вместо с Дядо-Вазовото слово. Аз …аз българче ли съм?

От малка ме “покръстиха” в делото опасно – да браня и тача своите корени. Възпитаха ме в „непрактичен” патриотизъм – на четири декламирах “Хаджи Димитър”, омаяна слушах “Родна реч омайна, сладка…”. А сега съм на кръстопът.

Живея ли в земята на Ботев и въобще живея ли, или просто съществувам? Да вегетираш интелектуално не се изисква много – кислород, вода, храна – това е! Да се предадеш – винаги можеш – както твърди позабравеният Маяковски: “Да решиш смъртта си не е трудно. Да живееш – там е трудността!” А още по-трудно е да живееш завинаги в съзнанието на потомците. Ботев го постига. В „земята на лудите поети”, разорана с меч, засята с бунтовно Слово и поена с хайдушки песни. Този, считан за „нехранимайко” от мнозина, променя не само своята съдба – нахраня времето със събития, идеологията – с разбиране и лягав пантеона на новомъчениците за народна свобода. Редом до Левски, Раковски, Бенковски и всеки българин, прогледнал за безсмъртието като саможертва.

Усещането за Ботев… Светло незримо присъствие, стихотворен ритъм, засукан с народната песен, портрети в коридорите наМоето училище, кръстено на поета.Не е трудно да обичаш личност като Ботев – гордият му огнен поглед, волевото чело, снажното тяло, буйната коса… И легендите за него! Легенди,които изграждатсакралния култ към войводата. Чужденец би възприел Ботев не като революционер, а като мъченик и месия.

Не е лесно да унижаваш личност като Ботев.Но ето, представите ми за съвременниците се сринаха, когато попаднах на късометражен филм, озаглавен “Ботев е идиот!”. Да, добре ме чухте. Сякаш светът ми се промени. Някакъв“българин” решил да оригиналничи като нарече светеца “идиот”. А, не! Вие моя Ботев няма да го скверните с думи и дела. Моя Ботев не си го давам. Защото Ботев е българин по душа и съвест. А вие какви сте? Как да оплюя българина, бленувал родната земя?! После слушам оправдания на режисьора – творчески пози и интенции, какво искал да каже… Не приемам! Не слагайте моя Ботев в едно изречение с думата “идиот”.Напишете „В механата”, за да имате право да посочите лъжепатриота…

Защото вие не познавате Ботев. И аз не го познавам, но го разбирам. От „Мила ми Венето, Димитре и Иванке” до разплаканото „И аз съм тръгнал народ да освобождавам!“ – това е Ботевата Via dolorosa из почернялата от скръб робска земя. До Голготата по връх Камарата. Поетът погуби себе си за идеята, но съхрани идеята. Не избави народа си от игото, но освободи духа човешки да пожелае свободата, защото „Няма власт над оная глава, която е готова да се отдели от плещите си в името на свободата и за благото на цялото човечество.“

Ботев не бива да бъде канонизиран – той не е светец. Той е много повече. Той е този, който беше пратен на земята, за да извърши реалното чудо – да освободи народа си, но не само териториално, а и духовно. Ботев е този “наивен глупак”, позволил си лукса да бъде свободен по дух и съзнание в едно робско време. А ти – същият, който наричаш Ботев “луд”, задето загърбил всичко за родината – свободен ли си? Чете ли се в очите ти хъс за победа, за напредък, за добруване?

Аз съм горд гражданин на духовната територия, наречена Земя на Ботев. Тя няма географски граници. Земята на Ботев е земен рай – земя на благодат, на честност, на родолюбие, земя, в която общото благо и чувството за национална гордост тържествуват. Земята на Ботев е земя свободна. Земята на Ботев е българска. Ако вие не сте свободни по дух, ако се страхувате дори за миг да излезете извън рамката на времето, ако се страхувате да защитите с чест и достойнство всичко, в което вярвате, ако не мислите като Ботев:“Но кажи какво да правя,/ кат си ме, майко, родила/ със сърце мъжко, юнашко,…”, то тогава напуснете тая свещена земя. Не я поругавайте! Дядовците ви и техните бащи са се борили да бъдат свободни заради вас. Вие, роби на духа, не живейте в ботевската земя!

За мен Ботев е религия. Може да избирате дали да сте достойни да вярвате в него или не. Не може по презумпция да сте доблестни синове на своята земя. Трябва да си го заслужите. И ако не можете да понесете товара на отговорността във вените ви да тече кръвта, с която е напоена ботевската земя – тогава напуснете!

Дарена Ивайлова Дилчовска, 18г.

XI клас “СОУ Христо Ботев” гр. Враца