Моят Ботев

Ботев e народният будител, който чрез житейския си пример и творчество е възродил ценностите, изградил вечния идеал и поставил въпроса за самосъзнанието на българина.

Днес, столетия по-късно, ние изучаваме творбите на поета, тържествено отбелязвамеденя, в който революционерът е дал живота си в името на по-добро бъдеще за другите, не пропускаме да поставим цветя на паметниците му… Но ценим ли го истински? Днес ние, родените в свободно време, щастливи ли сме, имайки всичко, за което той даде живота си?Днес ние дори не осъзнаваме безценното наследство, което сме получили. Отново робуваме на чуждото, отново моралът и хуманността са в упадък и национални герои като Ботев са просто далечни и забравени персонажи от историята на държава, която е в безконечна криза.

Къде е Ботев днес? Актуални ли са идеалите му? Останала ли е частица от завета му? Или всичко, което героят е защитавал, безвъзвратно е погубено? Днес Ботев е по-скоро характеристика на всички онези, които се изправят срещу несправедливостите, борят се срещу масовия срам от родното и въплъщават идеала за възвишеното. Но има ли такива хора днес?

В Двадесет и първи век всички ние сме много далеч от Ботевото творчесто, дело и ценности като цяло. В днешно време за повечето хора върховният идеал е материалното благосъстояние, което често е свързвано с възможността да избягаме от отечеството, от корените си и да бъдем „свободни“ някъде далеч.

Но все пак съществуват и хора, които изобразяват Ботевия идеал. Хора, които неуморно и непрестанно се изправят срещу нехаещото и неразбиращо ново поколение на глобалната мрежа. Съществуват бунтари, които са непримирими към всеобщото бездушие и апатия. Съществуват идеалисти, за които родното и българското са по-скъпи от всичко останало.Именно тези хора олицетворяват Ботевия идеал. Те съхраняват и предават завета на бунтовника.

Моят Ботев е онзи учител, който дава всичко от себе си, само за да подтикне бъдещото поколение да търси иразбира истинските нравствени качества. Онзи, който будува нощем, за да намери най-добрия начин да възпитаваи да запали искрицата, дори и само в един свой ученик.

Моят Ботев е онзи пожарникар, който,без да се замисли,жертва живота си, за да спаси възрастно семейство и оставя след себе си болно дете и самотна съпруга. Моят Ботев е онзи, който дарява последните си пари за хуманна кауза на църквата. Моят Ботев е онзи, който е готов да се прости с работното си място, сигурността и спокойствието, но не ида загуби човещината и гордостта си. Моят Ботев живее в нашия град, на нашата улица, в самите нас… Ние можем да го възкресим, стига да имаме силата да се изправим срещу всички онези, които спят „робски сън“ в свободно време, забравили за завета на дедите си.

Моят Ботев е човекът, който има смелостта да бъде различен, да пожелае промянатаи да се бори за нея, както някога предците ни са давали живота си за едничката свобода. Способни ли сме да бъдем такива? Можем ли дори да мечтаем за подобно нравствено извисяване? Не е ли просто един блян, недостижим копнеж по отдавна отминали ценности, погубени през годините? Потребно ли е някому подобно поведение? Не е ли по-лесно да се примирим с удобството и рутината на сивото си ежедневие?

В днешно време, в години на политическа и нравствена криза, все още съществуват и хора, олицетворяващи възрожденския идеал. Хора, които са готови да пожертват личното в името на общото благо. Хора, които носят в сърцето си завета на Ботев.

Йорданка Веселинова, гимназия „Христо Ботев“, XI клас, град Дупница