Моят Ботев

22 май, 2016 12:56 | Моят Ботев | Няма коментари

Над града ни слънцето изгрява
и целува древния Балкан.
От Околчица ни вдъхновяват
подвизите на един титан!

Вдъхновяващо е началото на училищния химн на СОУ „Христо Ботев“, гр. Враца, в което съм ученичка. Ясно осъзнавам привилегиятада се наричам Ботевка .Въпреки 140-те години от гибелта на Ботев той е жив в сърцетоми катонационален творчески гений ,за когото думите ми все не достигат, защото Ботев не е в думите на гениална поетика, а в състоянията, които стават думи. Той се оказа пророк на собствения си живот и дело в творчеството си, целуна като светиня родната земя и пое трудния, страшен, но славен път към безсмъртието.

Той наистина живя в друго време и затова възрастта му не бива да се измерва по броя на годините. На 20 години той не беше кандидат-студент или студент, а национален поет, който можеше да оспорва славата на най-великите. На 25 години никой не мислеше да го нарича млад, защото беше главен редактор на вестник и член на БРЦ. А на 28 години той вече беше безсмъртен.

Христо Ботев винаги ме респектира със своя живот, творчество и дело. Не е търсил славата и шумния успех. За друга награда е мечтаел той: „ да каже нявга народът/умря сиромах за правда, за правда и за свобода.“

Заявил смело каузата си, Ботев тръгва с широки крачки да прекрои националния хоризонт. Дръзко и решително поема към Балканския връх, слиза на Козлодуйския бряг, целува родната земя и поема към безсмъртието оттам, където орлите вият гнездата си. Историята е избрала най-силния и артистичен вариант-челото на един връх.Онова, което другите народи са извършвали на площадите и в залите на парламента, у нас се роди там, където „Балканът пее хайдушка песен“.

Героите не умират. Неразривната връзка на постигналия безсмъртието с реалния живот отбелязва в стихотворението си „Ботев“ Вапцаров: “Повзри се в живота/ и ето ти Ботев….“. Ботев ще продължава да бъде част от живота ми, моя гордост и пример за гражданска съвест. Героят ще живее в кръвта на всеки българин, в нашето национално самосъзнание. Той ще остане безсмъртен, докато има земя, наречена България и докато има българи на тази земя.

Ето защо врачани отново ще честват Ботевите дни, поемайки похода, следващ пътя на титана.Отново на 2 юни всички ще сведем глава и ще се чувстваме силен народ – сплотени и горди, че сме чеда на земята, родила и откърмила велик и безсмъртен герой като Христо Ботев. Моят Ботев, нашият Ботев!

Александра Калинова Ангелова, 16 г., СОУ „Христо Ботев“, 10. клас, гр.Враца