Моят Ботев

22 май, 2016 15:02 | Моят Ботев | Няма коментари

Когато чуя името на великият революционер и борец за национална свобода Христо Ботев, аз си представям сила, храброст, родолюбие. Той е изключителна личност, герой за поколения напред.

Настоящето е коренно различно. Ние живеем в един съвсем друг свят с различни ценности и виждания от тези, които са имали преди. Трудно може да се каже, че има останали герои в нашето общество, изпълнено с омраза, страх, алчност и измама. Сега почти никой не се интересува от родината ни, не се бори за благоденствието й. Всеки избира лесния начин – заминава в чужбина. Оправдават се, че тук няма бъдеще, но нали то зависи именно от нас? Ако ние не се борим тя да стане по-добро място за живот, то кой? Вечните въпроси, които обикновено отбягваме. Но ако Ботев мислеше така, ние нямаше да живеем същия живот и нямаше да сме това, което сме. Не мога да твърдя, че за мен има друг Ботев или че някога ще има изключителна личност като него. Неговите качества на герой и национален освободител и таланта му като писател са в невероятна и труднодостижима комбинация. Стихотворенията му са безсмъртни, те докосват сърцата ни. В тях се вижда Ботевата храброст и гордост към най-милото му – майката земя, родината. Разделяйки се с близките си, той остстоява своите позиции като на първо място за него е именно родината. Моят Ботев е идол за мен, който би трябвало да е и за всеки българин. Истината е, че в днешно време липсват тези качества и тази смелост у хората, които притежава той. Свикнали да работим без да се оплакваме, стане ли трудно си мълчим, не отстояваме своето и се примиряваме с обстоятелтвата, колкото и лоши да са те. Не трябва да е така. Ботев е пълна противиположност на този “идеал”, който сме си втълпили. Сред нас има и смели, но те са малцинство. Дори това малцинство не действа. Христо Ботев опитвал, борил се е въпреки малките шансове и не се отказал. Надеждата и вярата в свободата на отечеството са го крепили. Това ни трябва на народа – вяра и надежда, а от там идва силата, храбростта и смелостта.

Нужно е да се гордеем с родината си както Ботев. Частица от него трябва да живее във всеки от нас и да ни бъде за пример неговия подвиг и героизъм.

“Жив е тои, жив е…” в моето сърце и мисли. Моят Христо Ботев е този, който не умира, той е безсмъртен както и творбите му.

Джесика Владимирова Лазарова, XI^аклас, град Враца