Моят Ботев

22 май, 2016 15:06 | Моят Ботев | Няма коментари

Когато сме малки, ни четат приказки за принцове, принцеси и джуджета, но никой не разказва онази история, която ни кара да настръхваме всеки път, щом я чуем. Историята за ония мъже- силните, дето живота си дават за свободата българска. Когато сме малки, често ни пеят песнички, но никой не запява оная мелодия за ранения юнак в Балкана, самодивите около него и ближещия раната му вълк. Може би защото трябва да сме големи като него- Ботев!

Ботев е не просто велика личност. Ботев е името на българската свобода. Ботев е моят пример, влика човешка душа и гениален творец.

Едва ли в българската история има по-величествен или по-разтърсващ пример за гражданска саможертва от Ботевия. Живял по времето на робството, борил се за свободата, мечтал за равенство и братство. Той жертва живота си за тази кауза, във време, в което България е арена на жестоки битки между народа и тираните. Той е огън, неудържима стихия, която без да се замисля се изправя срещу остарелите мъдрости на времето.

В произведенията си Ботев описва подбудите си за борба, изповядва любовта си към отечеството. В творчеството му, във всеки написан от него ред, откриваме неговия светоглед.

Той вижда света ценностно разделен,на ръба на морален упадък. Със всеки свой ред Ботев събужда и раздвижва емоции. Той идва като огън, пали, разбунва и увлича. Думите му ,, Аз ще направя ръцете си на чукове, кожата си на тъпан, главата си на бомба, пък ще вляза на борба със стихиите…’’ са думи огън, отприщена стихия.

Ураган, буря, стремителен, енергичен неудържим – това е Ботев.

Ботев пленява със своето шумно и предизвикателно присъствие, предизиква любов и възхищение в едни и смут и уплаха сред други. Той се изправя срещу традицията и патриархалното мислене, счупва черупката в която живее българинът, повежда към нови светове и събужда достойнството му.

В днешни дни животът ни принуждава да заставаме зад точно определени маски, но има хора като Ботев които не се страхуват да бъдат отхвърлени и не застават зад никакви маски. Ботев знае, че делото му може да не бъде разбрано, но не се съобразява с никакви закони и условности. За него няма място в тясната рамка на робското живеене. Той надмогва страховете, предразсъдъците и хорските обвинения в неблагодарност, за да извърви пътя си докрай.

Свободата не се дава даром, тя има цена и Ботев знае, че трябва да бъде платена. Ботев е човек на честта. Пътят към свободата е решителност, дълг, който трябва да поеме. Той се изправя пред голямата отговорност да поведе народа си по пътя на борбата, да служи на другите.

Това е моят Ботев, моята дефиниция за сила, решителност и борбеност.

Моят Ботев ще бъде през целия ми живот с мен като пример, като идеал и като истина.

Където и да ме отвее вятърът, аз винаги ще го нося в себе си и ще го рецитирам на децата си:

,, Настане вечер – месец изгрее,

звезди обсипят сводът небесен;

гора зашуми, вятър повее, –

Балканът пее хайдушка песен!’’

Защото моят Ботев е като Балкана- истински и вечен!

Жаклин Демирева Стефанова – 18г.
СОУ ,, Гео Милев“ 11а клас
град Раднево