Моят Ботев

22 май, 2016 15:10 | Моят Ботев | Няма коментари

Христо Ботев. В съзнанието на мнозина от нас, той съществува като една митологична фигура от прашните книги. Изчезнал вид национални герои, присъстващи в пантеона на саможертвата и подвига в едно избледняващо време. Самите ние, в забързаното ежедневие рядко си даваме сметка, че земята, която обитаваме е пропита с истории за героичните подвизи на реално съществували хора. Техни наследници сме именно ние и като такива сме длъжни да пазим заветите им.

На базата на пълнен алтруизъм се гради целият идеализъм на Ботев. Ярко личи чрез революционно-романтичното творчество, което ни оставя, постоянен образ, в което е светлото бъдеще за потомците. Ботев съвсем не е аномалиен образ в нацията, доказателства за което съществуват във вековната ни история. Онези „лудите“ са хората, имащи смелостта да опитат да променят света и до днес. Революционерът формира свое божество, осланяйки се на потребността си от упование в надличностна сила и лични вярвания, което бива ярко изразено в „Моята молитва“. Фундаментът в ценностната му система е монолитният порив към свободата във всички нейни аспекти – национален(на родината), социален(на онеправданите) и общочовешки(на разума, освободен от църковните внушения). Прозорливостта и погледа към бъдещето е онова, което го издига в нещо повече от мъж, изиграл важна роля в национално-освободителните дела на България. Моят Ботев е идеал, живял векове назад, но със цялата възможна добродетел и жертвоготовност, насочени към мен с една особена съзидателна сила. Той не е просто личност, а духовност! Цяла спиритуалност – непримирима, жертвоготовна и жадна за „борба“, възпявана в уникалната му поезия като единствен възможен път. Ботев призовава към осмисляне на земните ни дни и учи на отношение към предците ни. Той е онова, което белязва съдбите на нас, докосналите се до него, завинаги.

Векове по-късно, Ботев е онова, на което дължа живота си, онова, което тече във вените ми и онова, което е в сърцето ми. Моят Ботев не може да ми бъде отнет от нищо и никого! Огънят, който бушува в гърдите ми е резултат от революционния и родов дълг, който дедите ми са изпълнили с цената на животите си. Ботев е пламъкът, предаван от поколения на поколения чрез историята и изкуството, в лицето на поетични шедьоври. Той е онова, в което вярвам и на което ще възпитам своите деца, за да станат едни борбени родолюбци и достойни българофили!

Екатерина Красимирова Костадинова – гр. Добрич, 11″в“ клас, Природо-математическа гимназия „Иван Вазов“