Моят Ботев

22 май, 2016 15:16 | Моят Ботев | Няма коментари

Христо Ботев – геният на една епоха. Величие в българската литература и емблематична фигура в българската история, превърнал живота си в борба, посветена на свободата. Велика личност, носеща лъвско сърце, туптящо за свободна България. Ботев е смисълът да се гордеем, че сме българи и доказателство, че сме наследници на велик народ. Той загива в името на каузата си, но славните му дела се увенчават с безсмъртие във вечността. „Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира“!
Днес все повече забравяме да сме българи, захвърляме българското някъде там, в някой ъгъл. Вперили сме поглед в „западния блясък“ и заплюваме родното. Забравили сме кои сме, откъде сме тръгнали и колко дълбоки са корените на българския народ. Кой е днешният будител, който ще пробуди нас, както направи някога Паисий?
Днес ние сме будителите на XXI век. Ние, младите хора сме свежата кръв, която ще продължи пътя на Ботев, Левски, Каравелов като запазим езика „свещен на моите деди, език на мъки стонове вековни“, като се борим за „чиста и свята“ България. Борбата тогава е „там нейде навръх планината, що небето синьо крепи с рамената, издига се някой див, чутовен връх, покрит с бели кости и кървав мъх“, борбата днес е със самите нас – да бъдем БЪЛГАРИ не само на трети март, да носим непреклонния дух на славните български хайдути.
За жалост, повечето от нас търсят избавлението в „Терминал 2“, предпочитат „да ходят, да се скитат, немили неклети недраги“ в „тази тежка чужбина“. Нито преди, нито сега „тежката чужбина“ може да замени бащиното огнище. Тя не даде топлина на хъшовете, чиято обич към родината ги събираше на брега на Дунава в Браила, шептейки „О, Българийо, никога не си тъй мила, както кога сме вън от тебе“. Тя не дава топлина и днес, защото в чуждите краища ще си останеш чужденец, цял живот ще те пари носталгична болка по изгубеното отечество.
Аз избирам да остана в България. Избирам да изпълня националния си дълг – един ден и децата ми да се наслаждават на безбрежното Черно море, Стара планина – закрилница на хайдути, да тачат шепата пръст, за която Левски увисна на бесилото и земята, която Ботев напои с кръвта си.
Нека бъдем БЪЛГАРИ, нека ни води славната храброст на борците ни „дивна като някой ек от урва на урва и от век на век“.

Гергана Бозинарева, 10. клас, училище „Св. св. Крили и Методий“, град Смолян