Моят Ботев

Христо Ботев – всеки българин знае неговото име. Той е стожер в нашата история и поражда различни чувства и мисли във всеки един от нас.

За мен Ботев е гигант, възседнал своята идея. Той е ясен и кратък. Борил се е за нашата независимост, но и за нашата уникалност. Неговата същност е ясно отразена в творчеството му – силно, изгарящо и истинско – с отсъствие на дуализъм, все повече модерен в наши дни. Ботевото сърце е изпълнено с любов към България и към ближните си.

В едно любимо мое писмо на Ботев до Тодор Пеев, той пише: „Не обичам да пиша безсъдържателни писма, затова не ти отговорих, ако и да бях длъжен да направя това… Слава богу и дяволу, природата не ни е убила, нито умствено, нито физически…. гиганти тръгнали по купищата и събират мъниста…, а пигмеи посягат със своите къси умове да уловят месеца за рогата!”.

Не пише когато няма какво да каже. Той в себе си носи културата, носи идеята и действа, за да я осъществи. Възмущава се, как малките хора вършат големите неща, а големите – седят и събират мъниста.

Христо Ботев е надарен със силата на словото, чрез която приобщава множество от хора, към идеите си. Възпламенява хорското съзнание, пробужда умовете и насочва към цялостна революция. Изключителното при Ботев е, че не само думите му имат „описателен характер”, но и ги е превръщал в действия, защото не е говорил безсмислени слова. Неговото слово е достигало до сърцата на хората и е пленявало техните души, защото е истинско и силно. Много от стиховете и статиите, които е написал, носят истини, които са общовалидни и днес. Именно затова Ботев ще бъде актуален и занапред.

Прекланям се пред неговите непоколебими принципи и идеи. Той е заминал с четата си, когато дъщеря му Иванка е била едва на един месец. Ботев моли приятелите си да помагат на семейството му, както всеки родител би направил. За да заминеш на сигурна смърт в името на свободата и да оставиш детето си, е необходимо повече от воля. Необходимо е голямо сърце на голям човек, за да направиш избор, който ще предопредели не само твоя живот, но и този на близките ти. В името на Родината, Ботев и неговите четници са готови да умрат, което е достойно за възхвала. Защото не само Ботев оставя семейството си, но и всички като него, които правят същия избор – неговите другари. Неговата душа е изпълнена с радост, неговата „молитва” се сбъдва. За Ботев, приятелите са като негови братя. Те делят мъките и радостите си, споделят една цел, която ги обединява – Освобождението.

Христо Ботев е изцяло отдаден на Родината си, погълнат от идеята за нейното освобождение от турско робство, духовенството и чорбаджийството. Той е изпълнен с чувства и мисли, любов и благодарност към ближните си, омраза към поробителите, ясно разграничаващ добро и зло.

Според неговите думи, само чрез обединение, човещина, доброта, любов към ближния и вяра, можем да достигнем свободата. Именно тя – свободата, дарява светлина за духовна, социална и обществена независимост.

Христо Ботев е близък до сърцата на всички българи. Той е добре познат като поет, публицист, оратор, идеолог. За мен той е човек – човек Гигант, възседнал своята идея. Неговата ясна представа за добро и зло ме вдъхновява и до днес. Неговото действие се противопоставя на чуждото бездействие. Той е любел и мразил силно. Обичал е Родината си, семейството си и приятелите си. Имал е ценностна система, която е много трудно да срещнеш днес.

Прекланям се пред Христо Ботев и се надявам неговото име никога да не потъне в забрава. Той не само е герой, той е човек, който е живял и умрял за своя единствен идеал – свободата.

Това е Ботев – той е Свобода!

Красимира Санкийска

СУ ” Свети Климент Охридски ”

Гр. София