Моят Ботев

Христо Ботев…Какво е за всеки от нас Ботев? Една емблематична фигура на Българското възраждане?Поет ,публицист , революционер определян като геният на своята ера?Българинът ,който не просто се слави с поезия и дело,но и издига пред обществото един нов ценностен хоризонт ? Да ,навярно това е Ботев в очите на всяко едно дете на Майка България,включително и в мойте.Но аз не обичам да възприемам Ботев само като личността творяла през шейсетте и седемдесетте години на деветнадесети век.За мен той не просто надраства своето време,но и се превръща във въплъщение на неуморния и свободен български дух ,който ни води и подтиква към велики дела.Това е моят Ботев.

В творчеството на Ботев лирическият герой носи чертите на поета,осъзнава своята различност от околните,потънали в апатия, „слепи“ за духовните хоризонти на епохата.Същевременно носи отзивчиво към народните страдания сърце.Преодолява личните болки,защото тези на народа за исторически по-значими.Изминава целия път на свободата –от личен идеал до саможертвения подвиг .

Основен сюжет в Ботевата поезия е поставянето на свободата като личен идеал,изстрадването й като национална свръхценност и героическото й отстояване.В ранните текстове се водят драматични диалози с рода,изстрадва се разривът с близките.Героят постепенно съзрява за отговорни избори.

В следащия план –свободата като национален идеал, лиричекият герой приема ролята на народен водач и месия,търси причините за робството и ги намира в покорството ,налагано от религията .Издига разума,истината,справедливостта,борбата и саможертвата като новия ценностен хоризонт.
Свободата се доказва и чрез лична саможертва тоест тя е неотделима от избора на смъртта.В този план се открояват мотивите за паметта,възпяването,предаването на завети,а общността
помни своите герои,защото в техния образцов живот осъзнава собствената си значимост.

За лирическия герой в поемата“На прощаване“ борбата има две коренно противоположни,крайни алтернативи: победа или загуба,живот или смърт.По страшната,постоянно очакваната от юнака ,е гибелта. Тя е част от естествения ход на борбата, част от бунтовническите правила.

Самото внушение на картината за гибелта е много по-силна, а драматизмът идва от представата за смъртта като жестока, сурова реалност и неизбежна необходимост. Най-свидният и близък човек – майката-изповедница първа узнава злокобната вест за смъртта на сина си.Колкото по-драматична е саможертвата, толкова по-силно е женаланието на лирическия герой майката да намери вътрешни сили и да потуши болката, с достойнство да преглъне горчивите сълзи. Молбата на буновника към майката , изразена чрез повелително наклонение, затрогва читателя. Майката трябва да намери сили да преодолее естествената майчина горест от загубата на първо чедо, да загърби хорските думи, но и с благородна гордост и достойнство да предаде революционния идеал –завет на „братята невръстни“.Духовна опора и единствената утеха за своя син, майката трябва да докаже на братята смисъла на саможертвата, да им помогне да осмилят идеала за национална, социална и духовна свобода: „да помнят и те да знаят…!“Защото смъртта има смисъл само тогава,когато борбата продължи,когато делото намери последователи.
Ето това е моят Ботев .Чрез текстовете си той изгражда нравствените ценности на народа подтиквайки го към борба и заставайки рамо до рамо с него в сражение за свободата и светлото бъдеще на България.Нека Ботев ни бъде пример във всеки миг от нашето ежедневие ,защото времето не търпи измами и лъжи, не толерира апатичните и безразличните,тях то захвърля някъде в периферията на историята и никой никога не си спомня за тях.То помни и предава на поколенията търсещите, борбените и саможертвените. На такива уроци ни учи Ботев ,стига само да имаме сетивата да ги усетим и съвестта да ги чуем и разтълкуваме правилно.
И ако не можем да бъдем като Ботев, нека поне помним заветите му.

Здравко Стоянов Стоев, ученик в XI клас от Спортно училище „Георги Бенковски“, град Варна