Моят Ботев

22 май, 2016 12:23 | Моят Ботев | Няма коментари

Името на Ботев го свързвам със свободата. В историята на величествената България има бележи личности, какъвто е Христо Ботев. Живял във време на робство и подчинение. Разтърсващата личност, която е жадувала ..слабо казано.. Свободата на България. Свободата за него е свръхценност, която е опозиция на робството във всички негови измерения. Тази неограниченост е естествената вътрешна нагласа, а борбата е път, който е „страшен, но славен“. Какъвто точно e пътят на Ботев. За тази своя цел, той жертва свободата си.

Задавам си реторичният въпрос, а именно: Дали сега има такива като Ботев? .. които са готови да се лишат от най-ценното – живота, за да се отдадат пламенно на Родината-майка.

Ние сегашните българи, които живеем в земята на Ботев, робуваме на собствените си предразсъдъци и забравяме пролятата кръв,над която сега живеем. Земята,която е „подгизнала“ от кръвта на Ботев, Левски, Каравелов.. Съумяваме ли делата и неистовото желание да живеем в Родината- свободни и горди?.. Напротив, съвременните българи сме толкова далечни на Ботевото време, че загърбваме славното минало, потегляме с кораба „Радецки“ , но не към Клозлодуйския бряг, за да жертваме живота си, а далеч от родното, за да се доказваме другаде, лишени от обичта към отечеството.

Не разбирам,защо бяга българският народ? .. защо тъне в забравата на славните дела… България е красива, неподправена,истинска. С изящна природа, с планини коя от коя по-величествена. И най-красивите думи не са достатъчни да опишат тази красота и прелест, от които се отказва Ботев. Мисля си,че въпреки тази наша незаинтересованост,лицемерие, пренебрежителност и пошлост, от които сме заобиколени всички в ежедневието си…, има някъде местенце, отворено към сетива, които олицетворяват България и делото на Ботев. България е връзка между дивият Запад и необятният Изток… и ще остане вечна в историята на нашите сърца, в сърцето на всеки, наричащ себе си- българин.Единственото, което можем да направим за Родината,е да запазим обликът й непокътнат, а не „ омърсен“ „от хули гадки“.

Моят Ботев се побира в стиха: „ Тоз,който падне в бой за свобода, той не умира“ ! Това е Ботев. Творец и герой.

Людмила Чандърова, гр.Златоград, ХIклас, СОУ“Антим 1″