Доц. д.н. Андреана Ефтимова: Писането култивира читатели

– Доц. Ефтимова, защо езикът на съвременните медии е важен за развитието на обществото?

– Езикът на съвременните медии безспорно оставя своя отпечатък върху обществените нагласи и практики, но бих отбелязала и обратната посока на взаимодействие – влиянието на обществените процеси върху езика на медиите. Тази двупосочна връзка намира най-явно обобщение в успоредените ускорени и бурни процеси и в обществото, и в езика на медиите. Навлизането на разговорната реч и универсализирането на неформалното общуване в медиите се поражда от обществените сътресения и промени, но и влияе впоследствие върху ежедневното ни общуване. Докато в миналото навлизането на промени в езика се е осъществявало за дълги периоди (десетки-стотици години), то сега чрез посредничеството на медиите езиковите промени и иновации навлизат в речта на българина за няколко години, бързо се изменят представите му за стилистичната принадлежност на определени езикови единици. Пример за такъв процес е думата „тапия“, която доскоро беше елемент от ниския стилистичен пласт на езика, но прекомерната й употреба в медийни текстове е неутрализирала разговорните й конотации и я е направила допустима за формалното общуване в съзнанието на съвсем младите носители на българския език като роден– един стилистично равноправен синоним на думата „диплома“. Подобни процеси са се развили и с много други езикови средства. Съвсем допустимо и възприето в кодификацията вече е множественото число на абстрактното съществително „живот“, например нашите животи. По същата логика множествено число образуват и други абстрактни и събирателни съществителни като например сеч – сечи, бизнес – бизнеси и пр. Това показва едно относително бързо пренареждане на граматическите и стилистичните парадигми в речевата практика на българина, което не може да се отхвърли с лека ръка и е предизвикателство както към лингвистите, така и към потребителите на езика.

– Как се променя този език в контекста на новото писане в интернет форуми и социални мрежи?

– Езикът в интернет е мощен катализатор на промени в речевата практика и влияе върху всички сфери на общуването. В интернет процесът на демократизация на речта е достигнал своите крайни прояви поради размиването на границите на частно и публично пространство, а оттам и на границите между забранена и позволена реч. Затова проблемът с езика на омразата там е особено видим, тъй като прикрити зад анонимността общуващите губят чувството си за срам и възпитанието си, регулиращи избора на позволени и непозволени езикови средства.

– След дни излиза новата Ви книга с интригуващото заглавие „Двойственият език в медиите: езикът на политическата коректност vs езика на омразата“. Какво ще прочетем в нея?

– Книгата е с голям обем и едва ли ще успея да резюмирам в няколко изречения многобройните идеи, въпроси и наблюдения, които съм заложила в нея. Опитала съм се да поставя редица актуални проблеми – за разширяването на съдържанието на двете понятия – език на политическата коректност и език на омразата, за приемливостта на тези две речеви практики и политики у нас, за стратегиите, които реализират тези идеологически мотивирани рецидивиращи публични речеви прояви и др. Разгледала съм редица примери за (не)дискриминираща реч по отношение на социални групи, обединени по пол, възраст, сексуална принадлежност и отношения, професия, външен вид и пр. в медиите. Специално внимание е отделено на политическия език на лъжата, който се разпространява чрез медиите съзнателно или несъзнателно.

– Вие изследвате културата на писането от години. Как се променя тази култура и вярно ли е, че писането се профанизира?

– Писмената култура е многоаспектно понятие. Нейното състояние се оценява не само според правописната и пунктуационната компетентност, но и според комуникативните, когнитивните и редица други умения, които всеки текст, който създаваме, отразява. В същото време, освен образованието, зад добрата писмена култура стоят опитът и постоянното упражняване в писане. Напоследък все по-актуален е въпросът дали писането трябва да се съобразява с реципиента. Опростяването на писането с желанието да е достъпно за повече читатели е може би ефективна стратегия в близко бъдеще, но в далечен план не е особено продуктивна за обществото, тъй като писането възпитава и обучава, писането култивира читатели. Изборът на един универсален достъпен език и изчезването на различните стилове в публичността (особено по-експертните) опростяват разказа за света и събитията в него. Загубата на полифоничността в медиите и изобщо в публичността би довела до аудитория, която е с нисък праг на разбиране и затова лесно манипулируема. Това съвсем не благоприятства развитието на гражданското общество с необходимата критичност към протичащите процеси.

– Защо езикът на омразата е опасен и мултиплицира ли той омраза?

– Тук въпросът ми изглежда като главоблъсканицата кое е първото – яйцето или кокошката. Кой кого поражда: омразата – езика или езикът – омразата? Слабата отговорност и самоконтрол над езиковото поведение, дори когато зад тях не стои омраза, могат да доведат до омраза. От друга страна, невинаги омразата е изявена явно в езика. Съществуват манипулативни техники за прикриване на омразата, които може да са много по-опасни за аудитория, която не умее да ги идентифицира. Езикът е опасен инструмент, с който трябва да се работи внимателно и отговорно. Неразбирането на посланията е опасно. Ако езикът на омразата е разпознат и недопустим в едно общество, то той не би бил такава заплаха.

– Има ли връзка езикът на българските медии с факта, че се подреждаме на 113-о място по свобода на словото?

– Свободата на словото е всъщност метафора за свободното изразяване на мисли, убеждения, вярвания. Не мисля, че под свобода на словото се разбира абсолютна позволеност на всички езикови средства, защото такава свобода никога не е възможна. Винаги е имало ограничения и правила за речево поведение в различните комуникативни сфери. Затова свободата на словото предполага свободно изразяване на съдържание, но по подходящ за съответните комуникативни условия начин. Подборът на езиковите средства винаги е бил регулиран от различни механизми –табута, възпитанието, културните модели на поведение, езиковата мода и пр. Говорещият никога не е пълен господар на речта си. Тя се подчинява на редица социални, културни, политически и пр. предписания, правила, ограничения. Ето защо не обвързвам езика на българските медии с тяхното място по свобода на словото. И отхвърлям манипулативните интерпретации, че чрез езика на омразата се защитава свободата на словото и се гарантира истинността на изказването. Може да се каже всичко по допустим за публичното общуване начин, като се спазят определени общосподелими норми и ценности и културни стереотипи.

– Какви препоръки отправяте към авторите и редакторите по отношение на стила на писане?

– Вероятно няма универсални препоръки. Но ако опитам все пак да отговоря на този въпрос, мисля, че и авторите, и редакторите би следвало да приемат, че има различни стилове на писане и че дори и да не им допадат, би трябвало да могат да оценят, когато тези стилове са изпълнени майсторски, с познаване на езика и възможностите му.

– С какво Вашите студенти, които са бъдещите български журналисти, могат да бъдат по-добри от сегашните? Къде е техният шанс?

– Студентите имат шанса да се образоват и това е достатъчна гаранция, че ще бъдат добри журналисти. За съжаление, идеята, че единствено практиката е гаранцията за професионализъм, превзема все повече територията на университета, която е изконна територия за знанието. Убедена съм, че знанието осигурява гъвкавост във всяка практическа дейност, осигурява адаптирането и ориентирането в абсолютно непознати професионални условия по най-лесния и бърз начин.

Въпросите зададе: Евелина Гечева

Снимка: Архив