Стотно представление на "Дуети" в Театър 199 - Академика

На 8-ми май от 19,30 часа ще се състои юбилейното 100-тно представление на постановката на Театър 199

ДУЕТИ

от
ПИТЪР КУИЛТЪР

превод
ХАРАЛАМПИ АНИЧКИН

режисьор
ВЛАДИМИР ЛЮЦКАНОВ

сценография
ПЕТЯ СТОЙКОВА

видео

ЛЪЧЕЗАР АВРАМОВ
ВЛАДИМИР ЛЮЦКАНОВ

оператор

СТЕФАН КУЦАРОВ

участват

СИЛВИЯ ЛУЛЧЕВА
и
ВЛАДИМИР ПЕНЕВ

•
ПИТЪР КУИЛТЪР е британски драматург, чиито пиеси са преведени на 25 езика, а постановката в нашия театър е първо представяне на автора в България и го среща със зрители в 37-ма страна.
Роден в Колчестър, Англия, Куилтър следва драматургия в университета в Лийдз, пише няколко пиеси в Лондон, а от 15 години живее на Канарските острови.
Кариерата му започва в Би Би Си, където работи за кратко. Първият му текст за театър е „Уважавай равностойните на себе си”, следват редица сценични адаптации, мюзикълът му „Кентървилският призрак” по Оскар Уайлд обикаля 60 страни.
През 2005 г. Куилтър прави огромен пробив с пиесата „На края на дъгата”, номинирана за най-престижното британско отличие – „Оливие”. В основата на сюжета е историята на фаталната холивудска дива Джуди Гарланд. Тя е поставена в Австралия, Бразилия, Испания, Нова Зеландия, Полша, Финландия, Холандия, Чехия. Седмица преди нашата премиера се появява и на Бродуей в Ню Йорк.
Питър Куилтър е автор на редица други успешни творби за сцена, сред които мюзикълите: „Момчешка банда”, „Славеят” и „Великолепно!”. „Един билет” е емоционална монопиеса за актриса, а последната му работа, от 2011 г. – „На следващата утрин” е комедия за секса, любовта и семейството.
Куилтър ревниво пази своето уединение. Контактите ни с него бяха кратки, дружелюбни, но обикновено лаконични. Въпреки това открихме щедрост в тона му, който резонира и в комедията „Дуети” (2009 г.). Тя е топла, закачлива и изпълнена, дълбоко в себе си с надеждата, че хората, в каквато и да било ситуация, са способни да се разбират, дори да се обичат. По един или друг начин!

•
„Дуети” от Питър Куилтър е класическа съвременна англоезична комедия в стила на автори като Нийл Саймън и Уили Ръсъл, но тя черпи също и от по-ранната традиция на водевила. Кратки и ударни, епизодите са завладяващи и плътни, достоверни и затрогващи. Те сглобяват един вълшебен пъзел. Представлението пълни сърцата на зрителите не с горчивина, а с онези замайващи сладки и усмихнати трепети, които се раждат когато във въздуха прелети стрела на Купидон.
•
ДУЕТИ В КАЛЕЙДОСКОП

Помните ли лексиконите, които всички ние попълвахме в училище? Една тетрадка с десетина-петнадесет въпроса на първа страница и отговорите на съучениците ни на следващите. Едни отговаряха наивно, други – от сърце, трети се правеха на интересни и подигравателно се закачаха с тази толкова „незряла” игра.
Неотдавна попаднах на тетрадка в кашон на тавана, докато търсех къде, по дяволите, съм прибрала нещо си. И ето, появи се моят лексикон от девети клас! Бях забравила, че изобщо някога съм имала такъв. Сега, на средна възраст, седнах на дъсчения под, горе под покрива. Спомени и чувства заиграха в мен, като калейдоскоп, който постоянно предлага най-различни форми, изпращайки дъга от трептящи багри право в сърцето ми. И надникнала с око в тръбата, разкриваща най-разнообразни картини, видях съдбата как подрежда и заплита нашите светове. Боже, как лети времето! Детето ми е точно на възрастта на която някога бях изписала в тази тетрадка, с все още старателен почерк, думите, с които съм искала да надникна в душите на своите близки извън дома. На онзи, по когото въздишах безутешно, на най-скъпата ми приятелка – Моника, на умника, на смотлата, на всички. Седях там, на дъсчения под, точно над спалнята на своя син, и солено-сладки сълзи затанцуваха в очите, калейдоскопът заплува…
Синът ми още спи, дано сънува щастие. (Неделя е, нека се наспи.) Мъжът ми, когото срещнах в университета години след като едва преболедувах несподелената въздишка за онзи златно-рус хлапак, прави закуска в кухнята и долавям аромата на взаимната ни нежност – печени филийки и кафе… Прибирам лексикона в кашона и си мисля какво ли в интернет света на сегашните деца заема мястото на този мой въпросник, запълнен с наивни мисли и рисунки на сърца? Може би „Фейсбук” или кой знае какво? Светът се върти и започва бързо да ме изпреварва. Както и да е…
Ето ги моите въпроси оттогава, скъпи зрители на „Дуети”, някои от вас ще са тийнейджъри, други – на моята възраст, а някои на възрастта на родителите ми сега. Бъдете честни. Най-скъпото нещо в дните ни и в любовта е именно човешката способност, която толкова често прикриваме. Откровението.
Моят лексикон от девети клас – за Вас:

1. Трите имена, клас, възраст, дата на попълване?
2. Кой е най-хубавият спомен от детството Ви?
3. Качеството, което предпочитате у партньора си?
4. Какво представлява истинската любов?
5. Какво най Ви плаши у хората?
6. Разкажете най-прекрасния си сън.
7. Мечтата Ви за пълно щастие е…?
8. Любим автор, музика, филм, картина?
9. Кой е най-големият Ви гаф в любовта?
10. Отношение, което най-лесно бих простил/а?
11. Онова, което никога не бих простил/а?
12. Най-смешният момент споделен с любим/а?
13. Сегашното състояние на духа Ви?
14. Девизът Ви?
15. Как бихте искали да умрете?

Соня Фолкън
(Лондон, 2012 г.)

Фото: Симон Варсано