1 юли, 2017 17:02 | 
Всяка прилика с действителни лица или събития не е случайна
Мария Николова
Доскоро бях член и админ на най-голямата учителска група във Фейсбук на име „Педагози”. Да си такъв означава да имаш отговорности, да ги поемаш и да можеш да ги защитаваш. Това не е просто приемане на едни хора в една група, а изработване на правила, за да действа групата като един здрав организъм.
Когато уважаваш колегите си, правилата не се налагат от админите, а се дава възможност на участниците в групата да предложат най-подходящите, после всички да ги приемат и да ги спазват. И докато админите, като част от колегите си, публикуват и обсъждат заедно с тях дадена тема, в същото време внимават за спазването им.
Спазването на правилата в обществото винаги води до ред и спокойствие, дават сигурност на хората да разговарят по определени теми, когато се намират в онлайн пространството. Промъкването на някой, който започва да иронизира, да се надсмива, да напада или да създава напрежение, винаги води до неприятности. Всички се сблъскваме с хейтъри.
Как по шестте течения в групата „Педагози” се носеха колегите и хората, работещи в образованието, сред които директори, експерти, бивши заместник-министри, психолози и университетски преподаватели?
Защо теченията са шест ли? Защото групата се администрираше от шест човека, като двама от тях вече са отстранени и в следващите редове ще обясня причините.
Теченията, призвани да носят на вълните си голямата учителска група са павлинизъм, енезизъм, перперизъм, живковизъм, джасизъм и мариизъм. Съществената разлика между тях е, че първите от горепосочените четири допускат в групата явлението константинизъм. За него е характерно разрушителното поведение, присмеха, подигравката, омаловажаването на мнения, дразнещото и глупавото. То не се среща всеки ден сред разговорите, но когато се намеси в тях, винаги създава дразги, напрежение, отклоняване от темата и лични нападки в публичното пространство.
Мариизмът и джасизмът като течения отричат константинизма, но още повече отричат даването на повече от един шанс на проявили го хора, поради простата причина, че това носи само вреда на едни други хора, които дори не се нуждаят от правила за членство в една група, тъй като носят в себе си възпитаното и етично поведение. Очевидно не всички всички знаят, че правото ни е до там, докъдето не започнем да създаваме неприятности и болка на другите. След това нямаме право.
Разминаването и сблъсъците между различните групи течения се дължи именно на това. Отделен е въпросът, че да се създават правила за етично поведение в една професионална учителска група, е някак неприемливо, защото по презумпция се смята, че всеки, работещ в сферата на образованието, е възпитан, културен и етичен. Да, ама не.
Членуването в каквато и да било група, е като влизането в магазин. Редовните клиенти пазаруват в него всеки ден. Продавачите ги познават и дори е възникнало приятелство между тях. Други влизат в магазина рядко, но ако нещо не им хареса, вдигат скандал, нажежават атмосферата и си заминават. Създават дискмфорт не само на редовните клиенти, но и на продавачите, които имат право да ги помолят да напуснат. Ако си получил веднъж предупреждение за поведението си, но не си го взел под внимание, не е нормално после да се сърдиш, че продавачът не те допуска в магазина си, за да не изгониш редовните му клиенти.
Шофирайки на пътя, трябва да спазваш определените правила за безопасно движение. А когато създаваш предпоставки за катастрофи, но намигнеш дружески на дежурните катаджии или им тикнеш в джоба една двайсетолевка най-малко, те пускат многократно, а ти си ербап и продължаваш да причиняваш катастрофи. Неглижирането на подобни прояви никога не води до напредък не само в развитието на една професионална група като „Педагози”, но и в образованието като цяло, както и в самата държава. Хората, които са радетели на реда и поемането на отговорност, не бива да бъдат отстранявани от постовете им, за които са избрани, точно поради своите качества, с които често стават неудобни. Получава се парадокс. Един път такива хора са забелязани заради тези си качества, а после са отхвърлени. Затова е много често на ръководни длъжности да се назначават мекушави и хлъзгави хора.
А всички, които са членове на дадена група, са в правото си да избират на кого да дадат доверието си да администрира. Имат право и, когато видят, че техният избранник се е самозабравил, да свалят доверието си от него. Но е грешка да се вземат под внимание единичните крясъци на редовните нарушители.
Павлинизмът, енезизмът, перперизмът и живковизмът допускат за нормално явлението константинизъм, въпреки че то доказано е отказало някои редовни клиенти да пазаруват в магазина. Допускат неведнъж безнаказано човек, станал причина за катастрофи, пак да шофира и да ги предизвиква. Но най-страшното е, когато човек, призван да следи за допусканите от другите нередности, сам да ги причинява, като не осъзнава своята отговорност и остава да поучава другите. Това е синдром на повтрящата се грешка и упоритото отричане на действителността, от която произтичат всички неприятности.
Философията на мариизмът и джасизмът е проста. Следващите я имат широко отворени сетива към причините за възникването на даден проблем, а другите четири течения са с отворени очи към следствията, като непрекъснато отказват да си ги отворят за причините, защото „щяло да има обидени”. И за да щадим шепата обидени, се наказват възпитаните и етичните, като им се налага, че трябва да ги търпят. Ако и държавата се управлява на този принцип, лесно можем да си обясним защо нещата не вървят или пъплят със скоростта на охлюв.
Та в този ред на мисли, свързани с реда сред едно голямо съобщество от учители и други образователни представители, са следните две от общо десет правила, предложени и одобрени от членовете в група „Педагози”.
- Спазване на логическите и етически правила при водене на диспут
- Добрият тон в групата е препоръчителен и е хубаво всички админи и членове на тази група да го имат предвид. Всеки, който нарушава етичните норми на общуване, ще бъде предупреждаван и при втори такъв опит отстраняван от групата.
Привържениците на константинизма, които са малцина, не се съобразяват с тях, а част от админите, призвани да следят за нормалността в тази огромна група, стават хлъзгави и уклончиви, когато се наложи отстраняването на някой. Така самите те стават предпоставка за напрежение, което не се осъзнава. Така периодично и на равни интервали атмосферата се трови, дава се зелен светофар на елементарното поведение, а възпитаните хора лека-полека затихват, а някои напускат, както се случи съвсем наскоро с един университетски преподавател, който сподели, че с такива хора в тази група само си губи времето.
А случайно попаднал отвън човек, би се объркал в учителска група ли се намира или в някоя махала. Та…какъвто е редът в една група, пълна с учители, такъв е и редът в обществото.
И всеки си избира по кое течение да се носи. Аз избрах.
П.П. В групата след отстраняването на двама от админите Мария Николова и Емил Джасим, са заключени постове, свързани с това, за да не могат да се коментират, тъй като „всичко, каквото можело да се каже, се е казало”. Изтриват се постове на колеги, които искат да разберат по каква логика се отстраняват хора, които с нищо не са навредили на своите?
Теми: 
Facebook
Twitter
Google+
We offer private lessons ans lessons in small groups – in our office or via Skype.
Facebook
Twitter
Google+
Пенка Никова коментира на 1 юли, 2017 г., 18:47 ч.
Мария, всичко, което казваш в статията си в „Академика“ е така и…не съвсем. Аршинът, с който мериш поведението на Константина, вие, админите, не го приложихте към Сандева. Нима нейното поведение е по-малко провокативно? А Явор Ганчев – нима неговото иронизиране не „заслужи“ админски санкции? И като капак изказването на Джасим от вчера – все едно кого и какво е имал предвид
Д. Димитрова коментира на 1 юли, 2017 г., 19:59 ч.
Госпожо Николова, групата е създадена от 2010 година от Павлина Петрова и през годините претърпя промени и в името си, и в админския състав, но нейната цел е била да е място за споделяне на педагогически опит и ресурси. Явно позицията „админ“ на най-голямата педагогическа група у нас носи тежест, можеш да си я закичиш на ревера като легитимация, и сега Ви липсва. А се разкриха нелицеприятни неща от чатовете, в които двамата с Емил Джасим оплювате обикновените учители, наричате ги прости патки, бесни пенсии и т. н. Впрочем защо не споменавате в статията си за това? Така или иначе фейсбук групата не е ваша, нито сте ѝ създател, нито собственик и тя ще продължи да си съществува така, както е била замислена от създателката си много преди да се включите в нея. И ние, обикновените учители ще продължим да си я използваме по предназначение.
Петя коментира на 1 юли, 2017 г., 20:31 ч.
Мария, обърни огледалото и спри да се излагаш.
Владислав коментира на 2 юли, 2017 г., 11:24 ч.
Смешен плач на една самозабравила се начална учителка, с амбиции за лидерство и вождизъм. Джасим? Той е ясен. Пълно е негови изцепки в Ютюб и него.
Мария, каквото повикало-такова се обадила. Помниш какво се случи между мен и теб, както и защо..
Такева ще умре на поста си. Ще има да чакаш.
Пламен коментира на 2 юли, 2017 г., 20:14 ч.
Смешна сте. Нямате ли други ангажименти в живота си, че админството на една фейсбук група ви е такава грижа? Толкова ли е важно, че чак се поставя пред обществото като проблем? Оставете ни да си починем от личността ви…
Към сайта, не разбирам къде в статията, ако може да се нарече статия, е академичността, след като е в сайт с име „Академика“? Твърде НЕакадемично, по-скоро личностно и махленско. Не искам тази личност да бъде глас на българските учители. Крайно време е малко да се скрие и да се смири, както и другите „велики“ админи.
Мария Николова коментира на 3 юли, 2017 г., 15:32 ч.
На горе коментиралите любезно ще отговоря, макар че не съм длъжна. Вземането на отношение от хора, които са били странични наблюдатели, с изключение на третата по ред, е смешно пък от моя страна. Това е сходно с факта, аз да говоря какво става във вашето семейство, без да съм живяла в него. Най-нормалното нещо е да имам противници на онова, което написах, но за да го напиша на един дъх, значи не съм седнала да си го измислям в продължение на три дена.
Освен това вашето мнение за мен не е ценно, нито конструктивно. Радвам се на мненията на многото мои приятели и съмишленици, с които продължаваме напред и затваряме една прочетена вече страница.
Бъдете здрави и говорете, когато сте били участници в написаното, събирано от години!Ефектът на огледалото работи, Петя!
Христова коментира на 3 юли, 2017 г., 19:41 ч.
Госпожо Николова, спрете да се излагате. Това, че сте била админ на някаква група не Ви прави нищо особено. Във фейсбук има хиляди такива групи. Но много малко админи, като вас, които нямат никаква представа каква е работата на админа. Взела сте се много сериозно, а всъщност никой не го интересува откъде са Ви изхвърлили. Каквото повикало, такова се обадило! Вие изхвърлихте не малко хора от тази група и както трябва да знаете всяко действие си има равно на него противодействие. Получихте си това, което заслужавахте и то отдавна.
Я. Шишкова коментира на 3 юли, 2017 г., 23:05 ч.
Наистина ли „Академика“ смята за редно да раздухва страсти като жълт вестник, давайки трибуна на една самозабравила се нагла и неособено интелигентна властоманка?
Евелина Гечева коментира на 4 юли, 2017 г., 11:21 ч.
Здравейте,
Страстите са раздухани доста преди публикацията в Академика. Поканихме и другата страна да се включи с публикация, но отказаха. Колкото до квалификациите, които употребявате по адрес на авторката, оставяме ги тук публично и ако тя прецени, че са обидни за нея, ще реши как да постъпи.
Петя коментира на 4 юли, 2017 г., 15:01 ч.
Г-жо Гечева, не са отказали. Но вие постъпихте много некоректно. Пуснахте тази статия и чак когато след ден ви запитаха защо не сте взели мнението на другата страна, вие направихте опит да бъдете коректна. Сетихте се, че сте член на тази група, скрихте, че сте свидетел на цялата сага и че Николова и Джасим са ви приятели. Поискахте мнението ни в групата, но отговор не дочаакахте. Аз ви пратих отговор, на лични, който така и не благоволихте да прочетете. Не исках да влизам в тона на Мария Николова, но Вие, г-жо Гечева се държите некоректно като журналист, затова пускам отговора на „другата страна“ тук, като коментар.
„Всяка монета си има две страни. И никога не можеш да ги видиш едновременно. Обръщаш от едната страна – виждаш „марииизмът и джасивизмът“. Обръщаш от другата – там са „перперизмът /точно този цитат издава Джасим, че той е автор на статията, а не Мария. Единствено той се обръща към мен на фамилия./,енеизмът, павлинизмът и живковизмът“. Едната страна говори, че е добра, ама се прави на лоша и за нея другата страна била лоша , ама са правела на добра. Добрите, дето се правели на лоши, спазвали принципите и правилата, ама само за определени личности, за други се прави компромис, защото били „протежета“. Лошети, дето се правели на добри, искали в групата да участват всички учители, които са пожелали това, па макар и били те с различно мнение. Но всяка обществена група от хора, била тя и в социалната мрежа, си има създател. Създателят на тази изповядва павлинизмът. Неговото верую е в групата да има доброномереност и тя да е място за споделяне на добър опит, място за взаимопомощ, място, където всеки учител може да постави свой болен проблем и да получи помощ. Но това верую бавно и методично променяло посоката си към саморазправа с инакомислещи, гонене на неудобни, триене на постове и коментари, които не са по вкуса на “мариизмът и джасивизмът“. „Джасиизмът“ поел към политиката, ама нямал опит като учител. Как да си направи платформата? Като „краде“ идеи от групата. А иначе редовно забравял да изпълнява админските си задължения, освен ако не са за гонене на хора и триене на постове. И така, двете страни на монетата не се доближили. „Константивизмът“ бил капката/ не причината/, която преляла язовирната стена. И решението на болшинсството било безвъзвратно. Между другото , оказало се, че „джасиизмът“ няма нито един поддръжник сред учителското войнство в групата. Защо ли?“
Петя коментира на 4 юли, 2017 г., 15:45 ч.
И последно, Мария, обръщам се към теб. Отвори очи и бягай, докато „джасиизмът“ не те удавил. Харесвах предишната Мария Николова. сериозно!
Мария коментира на 5 юли, 2017 г., 08:42 ч.
Включилите се с мнения отново потвърждават тезата, че зад каквито хора заставаш, такъв си и ти. Зад моите думи застанаха умни,начетени и интелигентни хора, което за мен е чест. И нищо не е в състояние да ме убеди в противното.