Валентин Кардамски - Вале: Не е важно дали живееш извън България, а дали тя живее в тебе - Академика

Сриването на ценностите става за кратко време, но възстановяването им трае десетилетия

Валентин Кардамски – Вале е познат в медийните среди като журналист и пиар на левицата. Той обаче е художник по образование и по призвание и според мнението на редица експерти има сериозен талант. Негови творби се намират в частни колекции в Холандия, Белгия, Франция иРусия, а експозицията в парламента е първата му портретна изложба в България. С част от средствата ще бъде подпомогнато ателие „Прегърни ме“ за развитие на талантливи деца, лишени от родителски грижи.

Как разбрахте, че рисуването е Ваше призвание, на каква възраст бяхте?

Мисля, че едни от първите ми спомени са свързани с рисуване. Още като дете наблюдавах света и се опитвах да скицирам всичко, което видя с подробности. Детството си изкарах в Кардам, откъдето дойде и псевдонимът ми. Първите ми скици бяха на животни, птици, растения и пейзажи. По-късно започнах да правя портрети. Кога разбрах, че рисуването ми е признание? По-скоро е част от мен. Така изразявам себе си и отразявам света около мен. Ако не рисувам повече от месец, усещам неистова нужда да го направя, вероятно защото така колекционирам спомените и впечатленията си. Когато тръгвам за някъде, първото което взимам в багажа си, е скицник и молив.

Какви техники сте изпробвал и какви ползвате в момента?

В началото моливи и пастели, след това масло и акрил. Само акварела не го прегърнах истински. Той иска друга сензитивност. Относно стиловете, започнах с реализъм и хиперреализъм, след това форма на импресионизъм и сега се изграждам в поп-арт и емоционален реализъм.

Имате ли любими художници? Кои са те?

От българските най-силно ме вдъхновяват Иван Милев и Майстора. Много емоция, чистота, любов, родолюбие и дори страдание има в творбите им. От ренесансовите, безспорен провокатор за времето си е Караваджо. Най-истински сблъсква и отделя светлината от мрака. Бунтар, който разчупва стереотипите. Във Вермеер ме вдъхновява звънтящата тишина и смирение. Моне е открил музиката в боите. И опиумните сънища на Салвадор Дали. Ако Микеланджело е открил и възпитал формата и плътта в Сикстинския потон, то Вермеер и Дали са открили как Господ е пръснал в приливи цветовете по света. От съвременните въображението ми определено го насилва Анди Уорхол. Много електричество има в работите му.

Настоящата Ви изложба в Народното събрание е озаглавена „Големите на ХХ век“. Какво прави един човек наистина голям?

Ключовата му роля за хората и България. Безспорният му принос. Мисля, че всички тези големи не ги познаваме, като хора, като човеци. Познаваме ги от постиженията им, или от новините в медиите. Дори не допускаме, че те са също хора, които имат своите радости и тъга. Исках да ги покажа, като хора, но и сега личи, особено в погледа на всеки един от тях, че са големи. Уви, няма как в една изложба да успея да нарисувам всички. Но е някакво начало. Други и сега продължават да изграждат своя образ и един ден ще бъдат нарисувани. С какви цветове обаче ще бъдат изразени, те решават това сега. Ако всеки наш художник започне да рисува сънародниците ни, на които дължим уважение, ще съхраним историята си. Иначе ще останат само жълтите новини за тях. Отказвам да приема, че на обществото му харесва повече вкуса на чаршафите на известните ни личности, а не това, че търсят начин да направят живота ни, по-смислен.

Какво освен портрети рисувате?

В момента съм се насочил към портретите. Всъщност за мен смисълът на портрета е да му придам не статичност, а емоция.

Кого или какво смятате, че не можете да нарисувате?

Себе си. Не се познавам достатъчно. Но честно казано съм си скучен. Искам да нарисувам любовта и омразата без да използвам образ.

Имате дълъг стаж като журналист и пиар. Как според Вас се развива тази сфера у нас?

Журналистиката изгуби себе си, като продаде честта си. Иска ми се тези журналисти, които задават откровено груби въпроси да направят интервю със себе си. Ако Стамболов беше жив, щяха да предпочетат да направят интервю с убиеца му. Слава Богу има още и добри журналисти. През медиите бяха попарени ценностите. Пошлостта е превърната в пример и фетиш. Нещата ще стигнат до драматичен край. Симптомите личат. Ученици бият учители, пациентите – лекари, пропаднали типове – полицаи, а гражданите снимат отстрани с телефони. Но утре няма да има учители, които да учат децата, лекари, които да лекуват и полиция, която да ни пази. Сриването на ценностите става за кратко време, но възстановяването им трае десетилетия. В хубавия английски виц питат сър Джон, защо му е така зелена и равна моравата пред къщата, а той отговорил – много просто: „Косиш и поливаш двеста години“. Ако не обърнем внимание на културата, ще бъде сринато образованието, на което не гледаме като ценност, защото нямаме култура, а оттам ще изгубим всичко. Днес дори на страната си не гледаме като ценност. По отношение на пиара ще кажа, че не харесвам завоя да бъдат представяни големите от света на музика, театър, политика, спорт и пр., основно като съседите ни. Те имат мисия не да се снимат до фиданки, кучета, внучета или тенджери, а да надграждат живота ни. В добрата стара Англия никой не си позволява дори да си помисли да снима кралицата да вари супа. Не разбирам този екстаз да представяме големите като малки. И още нещо, иска ми се да спрем рекламите, озвучени с тежък и грозен акцент, и да свалят онези телевизионни водещи, които не говорят на чист и книжовен български език. Нищо, че са сладки. Да се върнат по родните си места и да сервират шопска салата. Те имат нужните умения.

Творците често са космополити. Бихте ли сменили България с друга страна?

Светът е вече една голяма кръчма, като не знаеш кой и откъде е в края на масата ти. Вече не е важно дали живееш извън България, а дали тя живее в тебе. В това отношение съм българин.

Въпросите зададе: Евелина Гечева

Илюстрациите са от Иван Стоименов, Ромео Чолаков и Фейсбук профила на твореца