На 6 януари се навършват 171 години от рождението на Христо Ботев. Един от най-великите български поети и революционери е роден на тази дата през 1848 г. в Калофер. Ботев живее само 28 години, но остава цавинаги в българската история и литература.

Ботев е роден на 25 декември 1847 г. (нов стил – 6 януари 1848 г.) в семейството на даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева. Учи в Карлово, където е учител Ботьо Петков, по-късно се завръща в Калофер, продължава учението си под ръководството на своя баща и през 1863 г. завършва калоферското училище. Октомври същата година заминава за Русия и става ученик във Втора Одеска гимназия, от която е изключен през 1865 г. Известно време е учител в бесарабското село Задунаевка.

През 1867 г. се завръща в Калофер, започва да проповядва бунт срещу чорбаджии и турци, след което окончателно напуска Калофер. По това време във вестник „Гайда“, редактиран от П. Р. Славейков, е публикувано първото стихотворение на Ботев – „Майце си“.

От октомври 1867 г. живее в Румъния. Работи в Браила като словослагател при Димитър Паничков, където се печата в. „Дунавска зора“. През следващите години се мести от град на град, известно време живее заедно с Дякона Васил Левски.

През 1872 г. е арестуван за конспиративна революционна дейност, но е освободен по застъпничеството на Левски и Каравелов. Тогава става печатар при Каравелов, а по-късно под негова редакция започва да излиза  в. „Знаме“. През 1875 г. съвместно със Стефан Стамболов издава стихосбирката „Песни и стихотворения“.

По време на Априлското въстание решава да се включи във въоръжената борба и създава своя чета. От Гюргево се качва с част от четата на кораба „Радецки“ и на 17 май принуждават капитана да спре на българския бряг. На 20 май 1876 г. е последният тежък бой – привечер след сражението куршум пронизва Ботев.